Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Този път едва усети как Фредерикс го издърпа. Треската отново го беше обхванала и беше толкова изтощен, че не можеше изобщо да си представи, че някога ще му мине. Далечен вой на рог се беше превърнал в размазан звук, който кънтеше в ушите му и утихваше, ала не заглъхваше напълно. Фредерикс трескаво му говореше нещо, но Орландо не схващаше какво. После светлина, по-ярка от всичко, за което Орландо би могъл да се сети, замени чернотата с белота, далеч по-болезнена и ужасна.
Прожекторът беше на малка лодка. Тя пък — на пристанищната полиция на големия град. Не бяха жестоки, но обърканите обяснения на Фредерикс ни най-малко не ги интересуваха. Сякаш бяха излезли на хайка за пришълци, а двамата мъже, които ритаха във водата зад самоделен сал, май отговаряха на описанието. Щом прехвърлиха Орландо и Фредерикс на борда, взеха да си говорят и Орландо долови думите „бог крал“ и „съвет“. Сякаш двамата с Фредерикс бяха арестувани за някакво престъпление, но му беше все по-трудно и по-трудно да схване какво става наоколо.
Шлепът се извиси над тях, после резбованият корпус се заизнизва покрай тях, щом патрулната лодка го задмина на път към кея на Великия дворец, но преди да пристигнат, Орландо изгуби съзнание.
ТРЕТА ГЛАВА
ГОСПОДАРЯТ НА ТЕМИЛУН
МРЕЖА/НОВИНИ: Страх от отравяне с лабораторно отгледано месо във Великобритания.
(Картина: тълпа пред фабриката в Дърбишър.)
Диктор: Разразилата се епидемия от смъртоносни болести във Великобритания предизвика хаос в индустрията за лабораторно производство на месо. Шофьорите на една от компаниите производителки на хранителни продукти, „Изкустмесо ООД“, бяха нападнати, а една фабрика — опожарена.
(Картина: салмонелни бактерии, увеличени под микроскоп.)
Твърди се, че за смъртта е виновно заразено със салмонела „месо майка“ — оригиналната матрица на месото, от която могат да се получат до сто поколения месо, отгледано в лабораторни вани. Една такава „майка“ може да бъде източник на хиляди тонове изкуствено месо…
— Атаско! — Рени вдигна ръце да се защити, но онзи, който ги беше пленил, само я погледна с леко раздразнение.
— Знаете името ми? Изненадан съм.
— Защо? Защото ние сме просто някакви си хорица, така ли?
Изправена пред първото истинско лице в Адърланд — доколкото едно сим-лице можеше да бъде истинско, — тя откри, че не изпитва страх. Изпълни я студен гняв и тя усети как сякаш се отделя от себе си.
— Не. — Атаско изглеждаше искрено озадачен. — Просто смятах, че името ми не е много известно — или поне извън определени кръгове. Кои сте вие?
Рени докосна !Ксабу по рамото — за да успокои както него, така и себе си.
— Ако не знаете, аз със сигурност не смятам да ви кажа.
Богът крал поклати глава.
— Вие сте една много нахална млада дама.
— Рени…? — започна Мартин, но в този миг нещо профуча с висока скорост през залата на Съвета — шарено размазано петно, което мина на сантиметри от Рени и !Ксабу и едва не ги забърса, след което потъна в сенките.
— Ах! — Докато проследяваше с поглед странното привидение, раздразнението по лицето на Боливар Атаско се разсея. — Ето го пак. Знаете ли какво е това?
Рени не можеше да прецени тона му.
— Не. Какво е?
Той поклати глава.
— Нямам ни най-малка представа. Е, не е точно така — имам някаква идея какво представлява, но не и какво е. Това е феномен на сложността, на невероятната сложност на системата. Не е нито първият, нито, бих се осмелил да кажа, последният; нито пък най-странният.
— Той се замисли за момент, после отново се обърна към Рени и приятелите й: — Може би трябва по-набързо да приключим с този не особено приятен разговор. Имаме още много работа.
— Ще ни измъчвате ли? — Рени знаеше, че може би е по-добре да си замълчи, но месеците, изпълнени със скръб и гняв, нямаше как да не се проявят; усещаше се твърда и остра като острие на нож. — Значи не ви, стига да палите къщите на хората, да докарвате деца до кома и да пребивате стари жени до смърт?
— Рени… — отново започна Мартин, но гневният вик на Атаско я прекъсна:
— Стига! — Очите му се бяха превърнали в цепки. — Да не сте луда? Коя сте вие, че нахлувате в моя свят и ме обсипвате с подобни обвинения? — Той се обърна към Мартин: — Вие ли се грижите за нея? Ако е така, то изобщо не сте се справили. Маймуната се държи по-възпитано.