Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Несъмнено. Стига да беше поискал — съгласи се Накор.
Ру се разбуди от сивата предутринна светлина, проникваща през прозореца. Можеше да се прибере вкъщи преди Карли да е станала. Знаеше, че е възможно бебето да е спало непробудно цяла нощ, и ако побързаше, Карли можеше да си помисли, че се е върнал по-рано. Но трябваше да тръгне веднага.
Стана от леглото толкова тихо, колкото можеше. Съжаляваше, че трябва да си тръгне. Споменът за тялото на Силвия и за нейните страстни желания през нощта го възбуди въпреки умората му. Облече се и тихо излезе. Кочияшът дремеше. Той го събуди и му нареди бързо да тръгва за вкъщи.
Силвия отвори очи и се усмихна. Помисли си, че не е много трудно да води за носа малкия грозник. Беше млад, изпълнен с желания и много по-здрав, отколкото изглеждаше. Знаеше, че докато той си мисли, че е влюбен в нея, трудно ще оцени дълбочината на влиянието й върху себе си. Само след месец щеше да е готов да пренебрегва някои от сделките си заради нея. А след година щеше да предаде и съдружниците си.
Тя се прозя и се протегна доволно. Баща й нямаше да се върне няколко дни. Тя знаеше, че ще получи бележка от Ру още преди пладне. Нямаше да му обръща внимание ден-два, а после щеше да го покани пак. Преди да заспи се замисли колко дълго трябва да чака преди да му направи сцена и да му съобщи, че не може да продължава да се вижда с женен мъж, независимо от това колко я обича. Докато се унасяше, си помисли, че има и други двама мъже, които би трябвало да покани преди баща й да се върне.
Ру се изкачи на пръсти по стълбите и се мушна в спалнята. Карли спеше. Той бързо се съблече и се мушна в леглото до нея.
След около половин час тя се събуди. Ру се направи на заспал. Тя стана, облече се, взе бебето, което тихичко гукаше, и излезе от спалнята. Ру почака малко, после стана и слезе в трапезарията.
— Добро утро — каза Карли. Тъкмо хранеше бебето.
Абигейл се усмихна сладко и изгука.
Ру се прозя.
— Наспа ли се? — попита Карли безизразно.
Ру дръпна един стол, седна и изчака Мари да донесе кафето. После каза:
— Чувствам се, като че ли съм спал само пет минути.
— Много ли закъсня? — студено попита Карли.
— Много. Дори не знам по кое време свършихме.
Карли хранеше с лъжичка детето със зеленчуково пюре.
— Имам да ти казвам нещо — обади се тя след няколко минути.
Ру почувства как гърдите му се стягат. Обхвана го паника и за част от секундата си помисли, че знае, че й е изневерил. Но после отхвърли тази мисъл. Карли не бе заподозряла нищо, когато се бе върнал от Рейвънсбърг, където беше прекарал нощта с Гуен, и едва ли подозираше нещо и сега.
— Какво има? — спокойно попита той.
— Исках да ти го кажа снощи, но ти толкова бързаше…
— Какво има? — повтори Ру.
— Чакам бебе.
Ру я погледна и видя, че очите й са впити в лицето му. И почувства, че тя се страхува от това, което ще й каже.
— Чудесно! — Той се насили да го извика радостно. Стана, заобиколи масата и възкликна: — Този път е момче, нали? — И я целуна по бузата.
— Може би — тихо каза Карли.
Ру се помъчи да се засмее.
— Трябва да е момче, иначе ще трябва да сменям всички документи и печати на „Ейвъри и дъщери“.
— Ако един син ще те направи щастлив, надявам се да е момче — усмихна се тя.
— Ще съм щастлив, ако детето е чудесно като Абигейл, каквото и да е — каза той. И тръгна да излиза, като остави недоизпитата си чашата на масата.
— Няма ли да закусиш?
— Не — каза той и смъкна палтото си от закачалката до външната врата. — Трябва да отида в офиса. Имам да пиша важно писмо, а след това трябва да бързам за среща в „Барет“.
И без да дочака отговор, излезе. Карли чу как вратата самотно хлопна, въздъхна и продължи да храни детето.
Времето минаваше и животът потече по своя странен, но постоянен ритъм. Ру хитруваше, за да отскача до Силвия веднъж или два пъти седмично, като твърдеше, че прекарва нощите през седмицата със съдружниците си. Силвия му направи ужасна сцена и имаше моменти, когато той съжаляваше, че е женен и че трябва да я моли седмици, преди тя да се съгласи да се видят. Накрая тя се смили, защото той й изпрати диамант и изумрудена огърлица, което му струваше повече злато, отколкото би могъл да си представи преди две години. Накрая призна, че го обича, и Ру продължи с лъжите към жена си.
Силата му като търговец бързо растеше и той нямаше сериозни финансови затруднения. Компанията „Горчиво море“ процъфтяваше.
Ру се научи и как най-добре да използва уменията на тези, които работеха за него. Дънкан беше много ценен в събирането на слухове и при проучването на търговските възможности — правеше го, докато скиташе по кръчмите, хановете и пристаните. Язон доказа, че е много сериозен сътрудник в бизнеса, що се отнася до управлението на паричните фондове. Да бъдеш едър търговец беше нещо много повече от това да купуваш и продаваш. Такива странни понятия като взаимна допълнителна гаранция и съвместно поделен риск между нечленове на компанията, къде е най-добре да влагаш златото си, което не е използвано за покупки, и къде да намериш най-безопасното място за съхранението на парите си — във всички тези области Язон показваше необикновено усърдие и умение. Половин година след като Ру за пръв път преспа със Силвия, компанията купи една счетоводна къща и започна собствена банкерска дейност.