Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
И още един е казал:
И докато двамата се били унесли в тази велика сладост и огромна радост, един от пазачите на камбаната се качил на покрива, за да я удари, както повелява християнският обичай, и както е рекъл поетът:
Нур ад-Дин и Мариам скочили и се облекли. Това натъжило Нур ад-Дин, утрото му загорчало, той заредил следните стихове:
Притиснала Мариам Нур ад-Дин към гърдите си, целунала го по бузата и го запитала:
— От колко дни си в този град?
— От седем дни! — отговорил той.
— Разходи ли се? Познаваш ли улиците, изходите, портите към морето и сушата?
— Познавам ги!
— Когато се мръкне и мине първата третина на нощта, иди при Касата на милосърдието, вземи от нея колкото можеш да носиш, отвори онази порта на църквата, на която има малка вратичка — тя ще те отведе към морето! Ще видиш малка гемия с десет моряци в нея! Капитанът ще ти подаде ръка, хвани се за нея и той ще те качи в гемията! Стой при него, докато дойда! Много се пази, да не би сънят тази нощ да те събори, за да не съжаляваш после!
Тя се простила с него, разбудила свитата си и останалите девойки, излезли навън и се прибрали в отредения й дворец.
А Нур ад-Дин продължавал да се крие зад завесата. После вратата на църквата се отворила, хората станали повече, той успял да се смеси с тях и се приближил към старицата пазителка на църквата.
— Къде спа през нощта? — запитала го тя.
— На едно място в града, както ми нареди! — отговорил той.
— Добре си направил, чедо! — казал тя. — Ако бе дръзнал да пренощуваш в църквата, щях най-жестоко да те погубя!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ПЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Нур ад-Дин възкликнал:
— Хвала на Аллах, който тази нощ ме запази от зло!
Той започнал да върши работата си в църквата. Денят изминал, дошла нощта. Станал Нур ад-Дин, отишъл при Касата на милосърдието, взел от нея неща, които са леки за носене, но с цена висока, изчакал да мине първата третина на нощта и през портичката излязъл по пътя към морето. Видял гемия, вързана за брега. Капитанът бил възрастен шейх с дълга разкошна брада. Той стоял прав по средата, а десет мъже чакали повелите му. Той протегнал ръка към момъка, който се хванал за нея, издърпал го и Нур ад-Дин се намерил посред гемията.
— Отвържете въжетата и гребете! — наредил шейхът.
— Ама, господин капитан… — заговорил един моряк. — Как така да гребем? Нали вчера царят ни каза, че утре ще се разходи с тази гемия!
— Непрокопсаници! — креснал капитанът. — Нима не проумявате, че се бунтувате, щом ми възразявате?
Той измъкнал меча си и отсякъл главата на говорещия.
— И каква толкова вина имаше приятелят ни, че му отсече главата? — обадил се друг.
Капитанът замахнал и отсякъл и неговата глава. Така той погубил и десетимата и ги изхвърлил на морския бряг. После се обърнал към Нур ад-Дин и му креснал така високо, че той потръпнал:
— Слез и отвържи въжетата!
Нур ад-Дин се изплашил да не го ударят с меча, изскочил на сушата, отвързал въжетата, после отново се метнал на кораба, а капитанът му занареждал:
— Прави така!… Върти така!… Гледай звездите!…