Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Пусни ме да замина, чичо! — замолил се момъкът. — По-добре да ме погубят с меч, отколкото да умра в страдания, защото съм я изоставил!
Случайно по това време на пристана чакал кораб, готов за път. Пътниците вече били натоварили нещата си и моряците вдигали платната. Нур ад-Дин успял да се качи на него и няколко дни пътувал с попътен вятър. Пътували, що пътували и — не щеш ли — натъкнали се на чуждестранен кораб, който кръжал по развълнуваното море и щом видел мюсюлмански кораб, пленявал го, защото там се бояли да не би той да идва, за да грабне кралската дъщеря, после докарвали всички пътници при краля на Ифранджия, а той ги колел, изпълнявайки обета, който бил дал заради щерка си. Пленили кораба, завързали всички и ги докарали при краля — бащата на Мариам. Били сто мъже мюсюлмани. Сред тях бил и Нур ад-Дин. Кралят наредил да ги изколят начаса. Изклали всичките, останал Нур ад-Дин — палачът се смилил над него, толкова млад и хубав бил! Загледал се кралят в него, познал го начаса и викнал:
— Абе не си ли ти същият Нур ад-Дин, който бе вече веднъж при нас?
— Не съм бил аз, не се и казвам Нур ад-Дин! — отрекъл момъкът. — Аз се казвам Ибрахим!
— Лъжеш! — креснал кралят. — Ти си същият онзи Нур ад-Дин, когото аз дарих на пазителката на църквата, за да й помага в слугуването!
— Ама аз се казвам Ибрахим, владетелю! — възразил пак Нур ад-Дин.
— Нека дойде старицата! Тя ще каже дали си Нур ад-Дин, или си друг!
Появил се и едноокият везир, който се бил оженил за царската дъщеря Мариам. Той целунал земята в нозете на царя и викнал:
— Царю честити, строителството на двореца привърши! Ти знаеш — аз дадох обет пред Иса, че когато строежът завърши, ще заколя пред портите му трийсет мюсюлмани! Дойдох да ги взема от тебе и да изпълня клетвата си! Ще ти ги заема, а когато получа свои пленници, ще ти ги върна вместо тези!
— Остана ми само този пленник! — възкликнал кралят, посочил към Нур ад-Дин и наредил: — Вземи го и веднага го заколи! Останалите ще ти пратя, когато получа други пленници мюсюлмани!
Едноокият везир взел със себе си Нур ад-Дин и го повел към двореца да го заколи пред прага на портата му.
— Владетелю! — замолили го бояджиите. — Остана ни още два дни да боядисваме! Почакай, отложи клането на този! Нека довършим, пък дано дотогава кралят ти даде и останалите до трийсет! Ще заколиш всичките наведнъж и ще изпълниш обета си в неделя!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че везирът наредил да запрат Нур ад-Дин в двореца. Той бил гладен, жаден и уплашен, защото смъртта вече го гледала в очите…
По волята на съдбата кралят имал два коня близнаци. Единият се казвал Сабик, а другият — Ляхик. Единият бил гладко кафяв, а другият — черен като смолиста нощ. Царете по околните земи толкова ги харесвали, че били обявили награда за всеки, който успее да открадне поне единия от тези два коня. Обещали да изплатят на крадеца червено злато, бисери и скъпоценни камъни, колкото иска. Но никой не можел да открадне нито един.
Случило се, че окото на единия кон заболяло. Кралят довел всички животински лечители да го излекуват, но никой не успял. Тогава при него влязъл едноокият везир, който се бил оженил за дъщеря му, и видял, че кралят е загрижен за коня си. Решил да пръсне тъгата му и рекъл:
— Дай ми този кон, аз ще го излекувам!
Дал му го кралят и везирът го отвел в обора, където бил запрян Нур ад-Дин. Но когато бил отделен от брат си, конят зацвилил високо, така че всички се събудили. Разбрал везирът причината за това цвилене, отишъл при краля и му казал за станалото. Когато той лично се убедил, че думите му са верни, възкликнал:
— Щом това животно не може да претърпи раздялата с брат си, как ли вехнат в такива случаи мислещите твари!
Той се разпоредил да отведат и другия кон в къщата на везира и да му кажат, че по кралска воля двата коня са дар от него за хатъра на дъщеря му Мариам!
А Нур ад-Дин лежал в същия обор окован и овързан. Видял той двата коня и забелязал перде в окото на единия. Разбирал малко от коне и си помислил: „За бога, нека да опитам! Ще викна везира и ще го излъжа, че ще излекувам този кон! Ще направя нещо такова, че окото му да изтече! Тогава той ще ме погуби и ще се отърва от този позор!“ Изчакал везирът да влезе в обора, за да разгледа двата коня, и заговорил: