Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Той правел всичко, каквото му нареждали, с ужасено сърце. Вдигнал платната и гемията потеглила по морето развълнувано, от вълните разбунтувано. Понесъл ги попътният вятър. Нур ад-Дин държал греблата и дори не смеел да погледне към капитана. Така пътували до съмнало. Тогава вдигнал глава към капитана и видял как той хванал дългата си брада и я дръпнал, тя се отскубнала от мястото си и останала в ръката му — била просто залепена. Вгледал се в капитана и разбрал, че това е неговата възлюблена Мариам. Тя била убила капитана, одрала кожата на лицето му заедно с брадата, залепила я на лицето си и така се била преобразила. Зачудил се Нур ад-Дин на нейната хитрост, гърдите му въздъхнали облекчено и той възкликнал:
— Здравей, Мариам, мое желание, молитва и въжделение!
Потръпнал, разбрал, че надеждата му и желанието му са изпълнени, гласът му се извил в най-нежни трели и той запял:
— Така трябва да се държат истинските мъже, а не от страх да се оставят да ги връзват с въже! — рекла Мариам.
Тя имала силно сърце, знаела как се води кораб по соленото море, познавала различните ветрове и морските пътища. Станала, измъкнала нещо за ядене и пиене, двамата хапнали и пийнали и им станало весело на сърцата. После измъкнала разни скъпоценни камъни и накити от драгоценни метали, злато и сребро на слитъци — всичко, което е леко за носене, но има висока цена, отмъкнато от двореца на баща й, и му го показала.
Вятърът бил умерен, корабът се носел по вълните. Пътували, що пътували и стигнали до Александрия. Отдалече се виждали древните и новите сгради, кулите и стените. Когато стигнали до пристана, Нур ад-Дин изскочил на брега, завързал гемията за един крайбрежен камък, взел някаква скъпоценност, донесена от Мариам, и й казал:
— Ти постой, господарке, в кораба, а аз ще ти донеса от града онова, което ти е нужно!
— Трябва бързо да го направиш! — рекла тя. — Забавиш ли се прекалено, после може да съжаляваш!
Седнала Мариам в гемията, а Нур ад-Дин се затичал към дома на бащиния му приятел, за да заеме от жена му покривало за лицето, наметка, чехли и колан, както се носят жените в Александрия. Но не бил взел в сметките си ръката на съдбата, която извършва най-удивителните чудеса.
Ето пък какво станало с бащата на Мариам.
Събудил се той сутринта, потърсил дъщеря си, но не я намерил. Запитал за нея слугите и неволниците й, а те отговорили:
— Владетелю, тя вчера излезе към църквата, но после не сме чули нищо за нея!
Докато разговарял с неволниците, долу пред двореца се раздал силен вик.
— Какво е станало? — запитал кралят.
— Кралю, на морския бряг са намерили десетмина убити моряци, а царската гемия е изчезнала! Малката вратичка на църквата към морето бе отворена, а пленникът, който бе прислужник там, е изчезнал!
— Щом корабът ми е изчезнал, значи Мариам е в него! — възкликнал кралят…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че кралят на Ифранджия извикал при себе си началника на пристанището и му наредил:
— Ако не настигнеш моя кораб и не ми го доведеш заедно с всички на борда му, ще те погубя най-жестоко!
Изплашен от царския крясък, нещастникът тръгнал, треперейки, и помолил старицата в църквата:
— Какво знаеш за пленника, който бе при тебе? От коя страна е?
— Казваше, че е от Александрия! — отговорила тя.
Началникът се затичал към пристана и викнал на моряците:
— Приготвяйте се и вдигайте платната!