Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Огледал шейхът Нур ад-Дин и му домъчняло за него. А той бил капитан на кораб, който също имал път към града на онази неволница Мариам, където живеели стотина търговци и правоверни мюсюлмани!
— Почакай и злото ще се смени с добро, момко! — рекъл той. — Ако е пожелал Аллах, ще те отведа при нея!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Нур ад-Дин запитал капитана на кораба:
— А кога ще тръгнем?
— След три дни! — отговорил той. — Живот и здраве да има — живи и здрави да стигнем!
Нур ад-Дин му благодарил за щедростта и добрината, купил някои неща за из път и се върнал при него.
— Какво си купил, синко? — запитал го той.
— Ами каквото ще ми трябва за из път! — отвърнал момъкът.
Засмял се капитанът и рекъл:
— Синко, ти да не си тръгнал само да поразгледаш какви са мачтите и платната ми? Че от тук до твоята цел има два месеца път, и то ако времето е хубаво и ако духа попътен вятър!
Шейхът взел от Нур ад-Дин малко пари, сам отишъл на пазара и му накупил всичко, от което щял да се нуждае за из път, че и за обратно, напълнил му и едно буре с прясна вода. Момъкът се настанил на кораба и три дни живял на него, докато търговците се приготвят и се качат. Тогава капитанът вдигнал котвата.
Петдесет и един дни пътували по морето и точно тогава на пътя им се изпречили разбойници пирати. Те ограбили кораба и пленили всички. Довели ги в град Ифранджа и ги представили на краля. Сред тях бил и Нур ад-Дин. Кралят наредил да ги затворят.
И точно когато ги водели към затвора, пристигнал корабът, на който била принцеса Мариам Занария с едноокия везир, който се явил пред краля и му съобщил за благополучното пристигане на дъщеря му. Ударили камбаните, градът бил украсен пищно, кралят яхнал коня си и се изпъчил начело на всичките си държавници, за да посрещне Мариам. Когато от кораба се показала дъщеря му, той скочил на земята и я прегърнал. Подал й жребец и тя го яхнала. При двореца я посрещнала майка й, целунала я, заразпитвала я как е, дали е девица, както си е била, или е станала жена изоставена, а тя й отговорила:
— Майко! Когато човек е продаден в страната на мюсюлманите и минава от един търговец на друг, той е обречен! Как може една девойка така да остане мома? Търговецът, който ме купи най-напред, ме заплаши с бой и ме принуди да му се отдам, после ме продаде на друг, той — на трети!…
Притъмнял денят в очите на майката. Мариам повторила същото пред баща си. Домъчняло му и на него за това, трудно му било, но все пак разказал за станалото на държавниците и поповете, а те му рекли:
— Кралю, тя е осквернена от мюсюлмани! Може да бъде пречистена само ако се отсекат сто мюсюлмански глави!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че кралят наредил да доведат от затвора пленниците. Изправили ги пред него, а сред тях бил и Нур ад-Дин. Той наредил да им отсекат главите. Първият бил капитанът. После една след друга отсекли главите на моряците и търговците. Останал само Нур ад-Дин. Вързали ръцете му отзад, завързали и очите му и го повели към кървавия пън. Но преди да отсекат и неговата глава, пред краля се появила някаква старица, пристъпила към него и рекла:
— Владетелю! Ти беше обещал тържествено да дадеш на всяка църква по пет пленници мюсюлмани, за да слугуват в тях, ако бог върне дъщеря ти Мариам, помниш ли? Сега е време да изпълниш обета си!
— Майчице! — отговорил кралят. — От всички пленници ми остана само този! Вземи го и нека ти прислужва в църквата, докато се появят още пленници мюсюлмани — тогава ще ти пратя други четирима!
Старицата благодарила, пристъпила към Нур ад-Дин, отвързала го, огледала го и се убедила, че е момък хубав и благороден. Отвела го в църквата и му рекла:
— Съблечи си тези дрехи, синко! Те са годни само за слуги на султани! — донесла му джубе и наметка от черна вълна и широк колан, наредила му да подмита църквата седем дни подред без спиране, а на седмия дошла и му рекла: — Обличай, мюсюлманино, копринените си дрехи, вземи тези пари и днес да те няма! Не оставай тук дори за час, за да не изгубиш душата си!