Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Потеглили начаса. Пътували, без да спират ни денем, ни нощем, и стигнали в Александрия по същото време, когато Нур ад-Дин излязъл от гемията и оставил в нея Мариам сама.
На кораба се бил качил и куцият едноок везир, който я бил купил от Нур ад-Дин предишния път. Те зърнали вързаната гемия, познали девойката и завързали кораба си далече от нея. Добрали се до нея в една от малките си лодки, която се гребе с две гребла. Тихо се приближили до борда, метнали се и за миг Мариам била в ръцете им. Отвързали царската гемия и потеглили. Така постигнали целта си без битка, без дори да извадят оръжие. Духал попътен вятър и скоро стигнали град Ифранджа. Изправили Мариам пред краля, който скокнал и викнал:
— Горко ти, предателко! Как успя да изоставиш вярата на деди и прадеди и да приемеш вярата на исляма, установена с меч!
— Аз нямам вина за станалото, татко! — отговорила Мариам. — Отидох през нощта към църквата да се поклоня на Мариам Девата и там ме нападнаха разбойници мюсюлмани! Те запушиха устата ми, завързаха ръцете и нозете ми, хвърлиха ме на кораба и ме отведоха в страната си! Аз ги измамих и те ме развързаха! Когато видях как хората ти ме откриха и ме спасиха, аз, кълна се в кръста и в онзи, който бе разпнат на него, много се зарадвах, че се отървах от ръцете им!
— Лъжеш, безпътнице и развратнице! — креснал баща й. — Кълна се в истините на Евангелието, че трябва да те погубя, за да служиш за жесток пример на другите!
Той наредил да погубят Мариам и да я оковат върху вратата на двореца. Точно тогава при него влязъл едноокият везир, който отдавна си я харесвал, и рекъл:
— Не я убивай, кралю, ами ми я дай за жена! Аз няма да стъпя в покоите й, преди да съм й изградил замък от корав камък, така че никой разбойник да не може да достигне покрива му!
Съгласил се кралят да му я даде за жена, разрешил на поповете да ги оженят. Омъжили я те за едноокия везир. Той пък наредил да издигнат голям дворец, който да й подхожда. Започнали работниците работа…
А през това време Нур ад-Дин отишъл в дома на шейха, заел от жена му дрехи, каквито носят жените в Александрия. После се върнал при морето, където бил оставил гемията с Мариам. Мястото било празно, а гемията — далече в морето.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че сърцето на Нур ад-Дин се затъжило, той заплакал с обилни сълзи и тръгнал по брега на морето, въртял се насам-натам. Видял събрани хора да викат:
— Мюсюлмани! Никой вече не пази Александрия! Идват някакви чужденци, влизат в града, пленяват хората и си отиват и не излиза насреща им нито мюсюлманин, нито смел войник!
— Какво е станало? — запитал Нур ад-Дин.
— Някакъв кораб с чужди войници нападна града! — отговорили му. — Превзеха една гемия, която се намираше тук заедно с хората в нея, и отпътуваха спокойно за страната си!
Нур ад-Дин паднал в несвяст. Когато дошъл на себе си, хората го запитали какво му е, и той им разказал всичко от начало до край. Те започнали да го корят и тежки думи му издумали, само един рекъл:
— Абе я оставете човека — не му ли стига това, което е преживял!
И докато продължавали така, появил се продавачът на благовония, приближил се да види какво е станало, и видял Нур ад-Дин сред тях.
— Какво се е случило, че си на този хал, чедо? — запитал той.
Нур ад-Дин разказал и на него какво му се било случило.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че продавачът на благовония изслушал Нур ад-Дин, светлината изчезнала пред лицето му, той се натъжил много и рекъл:
— Синко, че защо не я свали от гемията без такива дрехи? Но както и да е, приказките са вече безполезни! Стани да се приберем в града, пък дано Аллах ти даде наложница, по-хубава от нея! А ти знай, че любов и разлъка от Аллаха са поръка!
— За бога, чичо — възкликнал момъкът, — никога няма да мога да я забравя, дори да се наложи да изпия чашата на гибелта!
— А какво си намислил да правиш, синко? — запитал шейхът.
— Ще се върна пак в град Ифранджа. Или — или!
— Синко, има една пословица: „Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път стомната се чупи!“ Не са успели първия път — добре! Но този път може и да те погубят! Та те ще те познаят начаса!