Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Какво се е случило, майчице? — запитал Нур ад-Дин.
— Кралската дъщеря Мариам Занария иска да дойде в църквата, да получи благословение и да даде курбан за здраве по случай спасението й от ръцете на мюсюлманите. Тя ще бъде заедно с четиристотин дъщери на емири, везири и държавни сановници! Ей сега ще дойдат и, не дай, боже, да те зърнат в тази църква, ще те насекат с мечове!
Облякъл се Нур ад-Дин, прибрал шепата пари, поразходил се из улиците, после се върнал към църквата и видял Мариам Занария, която тъкмо пристигала заедно с четиристотин моми. Когато погледът му паднал върху нея, той не се сдържал и викнал с все сила:
— Мариам! Мариам!
Девойките чули виковете на момъка, нахвърлили се срещу него и награбили кръгли камъни, за да го убият. Обърнала се към него и Мариам, познала го и викнала:
— Оставете този момък! Той е луд — лудостта се вижда по лицето му от пръв поглед! — при тези нейни думи той оголил главата си, изпулил очи, размахал ръце, заподскачал от крак на крак, пуснал слюнка от устата си и сополи от носа си, а тя рекла: — Нали ви казах! Доведете ми този луд да видя какво ще каже — аз знам езика на арабите! Ще видя дали лудостта му е лечима, дали приема лекове! — девойките го довели при нея, а после се отдалечили. — Нима заради мене дойде дотук? — запитала го тя. — Нима постави живота си в опасност, а сега се престори и на луд?
— Господарке! — отговорил Нур ад-Дин. — Нима не си чувала какво е казал поетът:
— За бога, Нур ад-Дин! — възкликнала Мариам. — Ти наистина си полудял! Аз те предупредих за всичко още преди да се случи, но ти не ме послуша!
— Аллах да ми прости, че ми е отнел ума! — отговорил момъкът, а после, вдъхновен от праведната си вяра, казал следните стихове:
Така двамата се упреквали един друг, давали си дълги обяснения, всеки разказвал какво му се било случило, редели стихове, а сълзите течали по бузите им като реки.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ШЕЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че денят си отишъл и се мръквало. Мариам се върнала при девойките и запитала:
— Затворихте ли вратата на църквата?
— Затворихме я! — отговорили те.
Тя отвела Нур ад-Дин на мястото, което се наричало олтар на Мариам Девата, защото християните твърдят, че нейният дух и душа се намирали точно на това място. Мариам се обърнала към тях:
— Искам сама да вляза в този олтар и да получа благословение от Девата! Много ми домъчня за нея, когато бях в страната на мюсюлманите! А вие, щом свършите с молитвата, легнете си коя където намери!
Те се отделили от нея и се пръснали из църквата. Мариам потърсила Нур ад-Дин и го намерила приседнал край някакво кандило. Пристъпила към него, той скочил и целунал ръцете й. Тя го притеглила до себе си, снела всички скъпи дрехи и украшения, притиснала го към гърдите си, обърнала го върху себе си. Двамата се целували, прегръщали, търкаляли се насам-натам, говорели си, стараели се да не скъсят нощта на своето щастие и да удължат после деня на своята раздяла, както е казал за такива случаи поетът:
Или както е рекъл друг: