Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Сега е време да кажем, че тази неволница била дъщеря на краля на Ифранджия25, чиито градове са с много забележителности, чудеса и градини, подобни на Константинопол. За това, как тя напуснала баща си и майка си, имало причина, от която се е родил нашият разказ.
Мариам се възпитавала при баща си и майка си, живяла в разкош, научила се да чете и да пише, смело да язди, изучила много мъжки и женски занаяти, като бродерия, шиене, тъкане, правене на колани, плетене, изчукване на злато върху сребро и сребро върху злато. Аллах я дарил с хубост и достойнство, по качества тя надвишавала хората на времето си. Царе от разни страни идвали да я искат от баща й, но всеки срещал неговия отказ, защото той я обичал толкова много, че не можел и за миг да се отдели от нея.
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че се случило да я налегне тежка болест, която едва не я погубила. Тогава тя си дала обет, че ако се вдигне от нея, ще посети някакъв манастир на някакъв остров. Този манастир бил високо почитан в страната й. Когато оздравяла, тя пожелала да изпълни обета. Баща й, кралят на Ифранджия, я изпратил в този манастир на малка гемия заедно с няколко дъщери на големци. Когато наближили, изпречил им се кораб на мюсюлмани муджахиди, биещи се по моретата в името на Аллаха. Те ограбили кораба, пленили девойките, взели парите и скъпоценностите и продали всичко в град Кайруан. Мариам попаднала в ръцете на някакъв персийски търговец. Той бил безсилен като мъж. Направил я своя слугиня. Случило се тъй, че той се разболял. Болестта му продължила няколко месеца. Мариам много страдала и много се грижила за него, докато болестта го отминала. Персиецът не забравил състраданието и нежността, с която го обградила, поискал да я възнагради за направеното добро и рекъл:
— Поискай нещо за себе си, Мариам!
— Господарю! — рекла тя. — Искам да ме продадеш само на онзи, когото харесам и обикна!
— Добре, така да бъде, Мариам! — рекъл той. — Ще направя така, че ти сама да се продадеш!
През това време той й бил показал какво е ислям, и тя го приела. Научила от него ислямските ритуали и какво представлява тази вяра. Когато я завел в Александрия, той я продал на когото тя поискала, направил така, че тя сама да се продаде. Ето как станало така, че тя напуснала страната си…
През това време баща й, кралят на Ифранджия, като узнал какво станало с дъщеря му, страшно се разгневил и изпратил по дирите й кораби с рицари, те дълго я търсили по мюсюлманските острови, нищо не узнали и се върнали. Много се натъжил кралят и пратил да я търси този мъж — сляп с дясното око и куц с левия крак. Той бил първият сред везирите му. Бил жесток, упорит, хитър лъжец. На него поверил кралят да я намери и да я откупи, пък ако ще да плати кораб, пълен със злато. Този проклетник я търсил по земи и градове, но не узнал нищо, докато не стигнал до Александрия. Разпитал там за нея и узнал, че е у Нур ад-Дин от Кайро — а че това е истина, му доказала кърпата, защото само тя можела да изплете и да избродира толкова хубава кърпа. И така станало, каквото станало. Изчакал той тя да си поплаче, а после рекъл:
— Господарке Мариам, стига с този плач! Тръгвай към бащиния си град, дома на твоето величие, на твоята родина! Стига си се унижавала по чужди земи! Че и аз да си почина от дългите пътувания, стига съм пръскал пари по тебе! Вече година и половина съм все в морето! Баща ти ми нареди да те купя, дори и да платя за тебе цял кораб със злато!
Везирът на Ифранджия зацелувал нозете й, за да й покаже колко е покорен. Макар и да се държал благовъзпитано, гневът й срещу него растял. Двамата стражи й докарали муле с красиво седло, качили я на него, хвърлили на главата й копринено покривало, обшито със злато и сребро. Те вървели до нея, докато я водели до Морската порта на града, там я качили на лодка. Загребали към голям кораб и я качили на него. Качил се и едноокият везир и викнал на екипажа:
— Вдигайте платната!
Вдигнали начаса те платната, развели се знамената, размахали се греблата и корабът отплавал. А Мариам гледала към Александрия, която изчезвала полека-лека от погледа й, и горчиво заплакала от цяла душа…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
25
Става въпрос за Франция, но това име се използва твърде свободно за обозначаване на всички чужденци християни — бел.прев.