Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Какво мислиш?”, попита я Андрол по връзката.
„Ще трябва да говорим с някого. Бойното поле просто е твърде голямо, за да намерим Таим сами.”
Той й изпрати съгласието си. Не за първи път връзката им й се стори смущаваща. Налагаше й се да се справя не само със собствената си нервност, но и с тази на Андрол.
Певара спря в центъра на лагера и се огледа, за да реши към кого да се обърне. Можеше да различи слугите от благородниците. Да се обърне към някого от първите щеше да е по-безопасно, но и по-безрезултатно навярно. Може би…
- Вие!
Певара се сепна и се обърна рязко.
- Мястото ви не е тук.
Беше стар воин шарай, напълно плешив, с къса сива брада. Две дръжки на мечове с формата на змийски глави стърчаха над раменете му. Носеше оръжията кръстосани на гърба си и държеше в ръката си нещо като жезъл, но със странни дупки. Да не би да беше някаква флейта?
- Хайде с мен - заповяда мъжът. - Вайлдът трябва да ви види.
„Кой е Вайлдът?”, изпрати Певара към Андрол.
Той само поклати глава, озадачен като нея.
„Това може да тръгне много зле.”
Старият мъж ги изгледа ядосано. Какво щеше да направи, ако откажеха? Певара за миг помисли дали да не отвори портал и да избягат.
„Отиваме. - Андрол пристъпи напред. - Изобщо няма да намерим Таим, ако не говорим с някого.”
Певара се намръщи, щом Андрол тръгна след мъжа и другите Аша’ман го последваха. Побърза да ги догони. „Нали бяхме решили аз да водя.”
„Не - отвърна той. - Решихме да се _правиш_, че водиш.”
Тя му отвърна със смес от хладен гняв и намек, че този разговор тепърва ще продължи.
„Да не би да… ми се намръщи мисловно току-що? - отвърна й Андрол развеселен. - Впечатляващо.”
„Поемаме риск. Този мъж може да ни въвлече в какво ли не.”
„Да.”
Нещо тлееше в него. Нещо едва намекнато досега.
„Толкова ли ужасно искаш да се разправиш с Таим?”
„Да.”
Тя премълча.
„Не разбираш ли?”, попита Андрол.
„Аз също загубих приятели от него, Андрол - отвърна тя. - С очите си видях как ги отне. Но трябва да внимаваме. Не можем да поемем твърде много рискове. Все още не.”
„Това е краят на света, Певара. Ако сега не поемаме рискове, кога?”
Тя го последва, без да спори повече, удивена от съсредоточената му решимост. Таим бе пробудил нещо дълбоко в него с това, че беше взел приятелите му и ги бе Обърнал към Сянката.
Докато крачеха след стария шарай, Певара осъзна, че не разбира напълно това, което изпитва Андрол. Нейни приятелки Айез Седай също бяха взети, но не беше като загубата на Евин за Андрол. Евин се беше уповавал на Андрол, очаквал беше Андрол да го защити. Нейните Айез Седай бяха познати, приятелки - но това беше друго.
Старият воин ги отведе при голяма група хора, много от които носеха изящни облекла. Най-висшите благородници и благороднички на Шара, изглежда, не участваха в боевете, защото никой от тях не носеше оръжие. Направиха път на стария мъж, макар че няколко от тях погледнаха оръжията му и се подсмихнаха презрително.
Джонет и Имарин крачеха до Певара и Теодрин като лична охрана. Поглеждаха накриво шараите, с ръце на оръжията, и тя подозираше, че и двамата държат Единствената сила. Е, това сигурно щеше да се очаква от Властелини на ужаса, озовали се сред съюзници, към които не изпитват пълно доверие. Не беше нужно да я пазят точно по този начин, но беше мил жест. Всъщност _винаги_ си беше мислила, че ще е от полза да си има Стражник. Беше отишла в Черната кула с намерението да вземе много Аша’ман за Стражници. Може би…
Андрол мигновено изпита ревност.
„Ти какво, да не си някоя Зелена с рояк мъже, пърхащи около нея?”
„Защо не?”, отвърна му тя развеселено.
„Твърде млади са за теб. Джонет поне. А и Теодрин е готова да се бие с теб за него.”
„Обмислям дали да ги обвържа - отвърна тя. - Не да спя с тях, Андрол. Честно. Освен това Имарин предпочита мъже.”
„Сериозно?”
„Разбира се. Не си ли го разбрал?”
Андрол като че ли се обърка. Мъжете можеха да са удивително несхватливи понякога, дори и наблюдателните като него.
Щом се озоваха в центъра на групата, Певара прегърна Единствената сила. Щеше ли да има време да направи портал, ако нещо се объркаше? Не познаваше околността, но стига да Отпътуваше някъде наблизо, това щеше да е без значение. Имаше чувството, че отива на бесилото и оглежда клупа, за да прецени дали ще прилегне добре на врата й.
Висок мъж с броня от сребърни дискове с дупки в средата стоеше в центъра и раздаваше заповеди. Пред очите им към него във въздуха полетя чаша. Андрол се вцепени. „Той прелива, Певара.”