Сияйни слова

— Какъв е смисълът да влезеш в двореца, ако не е да се забъркаш в неприятност?

Тя поклати глава. Особени хора.

— Това ще да е интересно място, нали, с всички тия богаташи, дето се мотаят нагоре-надолу.

Тук вътре трябваше да има някаква наистина добра храна.

Тя пристъпи в коридора и Усукания изникна на пода до нея. Странно, но племенникът я последва. Тя очакваше да остане в стаята.

— Не бива да правим това — изрече той, когато минаха покрай открехната врата, откъм която се донасяше тътрене. Хукин и хората му — ограбваха мястото по глупав начин.

— Стой си тогава — прошепна Крадла и достигна голямо стълбище. Долу напред-назад сновяха слуги, дори и няколко парши, но тя не мерна ни един човек с някоя от ония одежди.

— Че къде са важните клечки?

— Четат заявления — уточни племенникът иззад нея.

— Заявления?

— Да — отговори той. — Щом Главният е мъртъв, на всички везири, писари и съдии се дава възможност да подадат изискуемите книжа и да опитат да заемат мястото му.

— Подаваш заявление, за да станеш император? — попита Крадла.

— Разбира се — продължи той. — В това има сума ти канцеларска работа. И писмено съчинение. Писменото ти съчинение трябва да е наистина добро, за да получиш тази работа.

— В името на Бурите. Вие сте щурави бе, хора.

— А другите народи по-добре ли го правят? С кървави войни за наследяването? По този начин всеки има възможност. Дори и най-нископоставеният чиновник може да представи книжата си. Може дори да си отделен и да завършиш на трона, ако си достатъчно убедителен. Случвало се е веднъж.

— Шантаво.

— Казва момичето, дето говори на себе си.

Крадла го изгледа остро.

— Не се преструвай, че не го правиш — рече той. — Виждал съм те да го правиш. Говориш на въздуха, все едно там има някой.

— Как се казваш? — попита тя.

— Недодялко.

— Мале. Е, Недо. Аз не говоря на себе си, понеже съм откачена.

— Не?

— Правя го, понеже съм страхотна.

Тя се втурна по стълбите, изчака за пролука между сновящите слуги и се втурна към килера оттатък пътеката. Недодялко изруга и я последва.

Крадла се изкуши да употреби страхотността си и да прелети бързо над пода, но все още нямаше нужда. Освен това Усукания все се оплакваше, че тя използвала прекалено често страхотността. Че била изложена на опасността от недохранване, каквото и да значеше това.

Тя се промъкна до килера само с помощта на обикновените си всекидневни умения и влезе вътре. Недодялко се вмъкна в килера заедно с нея точно преди тя да го затвори. До тях върху някакъв подвижен поднос издрънчаха прибори и те едвам можаха да се натъпчат в помещението. Недодялко се помръдна, предизвика още дрънчене и тя го сръга. Той притихна при преминаването на двама парши, понесли големи бъчви с вино.