Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
То се състоеше главно от англичани, като изключим обичайния французки конт и обичайния италиански маркиз, декоративни светски километражни стълбове, които винаги ще намериш на определено място и които малко се различават на вид. Масата беше дълга, дълга бе и вечерята: малката Дорит, засенчена от чифт огромни черни мустаци и голяма бяла вратовръзка, съвсем загуби от поглед баща си, докато един прислужник й пъхна някакво листче в ръката и й прошепна, че мисис Мърдл я моли да го прочете веднага. Мисис Мърдл й бе написала с молив:
— Елате да поговорите с мистър Дорит, моля. Боя се, че не е добре.
Тя вече бързаше към него, но той не я бе забелязал, та изведнаж стана от стола си, наведе се над масата и извика, предполагайки, че тя е още на мястото си:
— Еми, Еми, дете мое!
Постъпката беше така необичайна, да не говорим за странния му напрегнат вид и настойчив глас, че изведнаж предизвика дълбоко мълчание.
— Еми, мила — повтори той. — Отиди, моля те, да видиш дали Боб е дежурен на пропуска.
Тя беше до него и го докосваше с ръка, но той продължаваше трескаво да счита, че е на мястото си, и да се провиква, наведен над масата:
— Еми, Еми. Не съм съвсем на себе си. Ха. Не зная какво ми е. Особено силно искам да видя Боб. Ха. От всички тъмничари той е най-добрият приятел и на двама ни. Виж дали Боб е в портиерната и го помоли да дойде при мене.
Настъпи смущение всред гостите и всички наставаха от местата си.
— Мили татко, аз не съм там, тук съм до тебе.
— О! Тук ли си, Еми? Добре. Хм. Добре. Ха. Повикай Боб. Ако е сменен и не е на пропуска, кажи на мисис Бенгъм да отиде да го доведе.
Тя кротичко се опитваше да го изведе навън; но той се противеше и не искаше да върви.
— Казвам ти, дете — закапризничи той, — не мога да се изкача по тесните стълби без Боб. Ха. Изпрати да повикат Боб. Хм. Изпрати за Боб — най-славния тъмничар, — изпрати за Боб!
Той се оглеждаше наоколо объркано и като се видя обкръжен от много лица, им заговори:
— Дами и господа, мой дълг се пада, ха… да ви посрещна… хм… в Маршалси. Добре дошли в Маршалси! Пространството е… ограничено… ограничено… можеше да има повече място за разходка; но след известно време то ще започне да ви се вижда по-обширно… след известно време, дами и господа… а и въздухът е много добър, като се вземе всичко пред вид. Откъм хълмовете на Съри идва ветрец. Откъм хълмовете на Съри идва ветрец. Това е бюфетът. Хм. Издържа се от малка подписка между… ха… колежаните. В замяна на което… топла вода… обща кухня и някои домакински преимущества. Старите обитатели на… ха… Маршалси ме наричат негов баща. Посетителите се отнасят към мене почтително като към… Бащата на Маршалси. Разбира се, ако дългогодишното пребиваване дава право на тази… ха… почетна титла, аз мога да приема… хм… това звание. Ето, детето ми, дами и господа. Дъщеря ми. Родена тук!
Тя не се засрами от това, нито от него. Беше пребледняла и уплашена; но грижата й беше само да го успокои и да го измъкне навън заради него самия. Бе застанала между него и учудените лица, обърната към гърдите му и с лице, вдигнато към неговото. Той я бе прегърнал с лявата си ръка и от време на време се чуваше тихият й глас, който го умоляваше нежно да си върви с нея.
— Родена тук — продължи той, облян в сълзи. — Отгледана тук. Дами и господа, моята дъщеря. Дете на нещастен баща, но… ха… винаги джентълмен. Беден, разбира се, но… хм… горд. Винаги горд. Между моите почитатели… хм… се създаде обичай… хм… само между личните ми почитатели… хм… в желанието си да потвърдят моето полуофициално положение тук, да предлагат… ха… малки подаръци, които обикновено приемат форма на… ха… дарения, скромни дарения. Като приемам тези… ха… доброволни признания на скромните ми усилия… ха… да поддържам известен тон тук… известен тон… моля да се разбере, че не се считам компрометиран. Ха. Не се считам компрометиран. Ха. Аз не съм просяк. Не; отричам титлата! Същевременно ни най-малко не искам да кажа… хм… че деликатните чувства, които подтикват моите другари към такива дарения, срещат от моя страна… високомерни скрупули, за да не призная, че тези дарения са… хм… много приемливи. Напротив, те са извънредно добре дошли. От името на детето ми и от моето собствено име правя най-пълно признание, като същевременно запазвам… ха… да кажа ли, личното си достойнство? Дами и господа, бог да ви благослови всички!