Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Сузан прие любезната покана и мистър Тутс я заведе в жилището си, където бяха посрещнати от въпросната матрона, напълно отговаряща на неговата характеристика, а също и от Петела, който при вида на дама във файтона отначало предположи, че мистър Домби е бил прегънат на две, в съответствие с предишното предложение на Петела, и мис Домби е отвлечена. Въпросният джентълмен предизвика у мис Нипър голямо удивление, тъй като след поражението, нанесено му от Шегобиеца, физиономията му бе толкова пострадала, че трудно можеше да се представя в обществото за радост на хората. Самият Петел обясняваше това свое състояние с нещастието си още в началото на борбата да бъде заклещен в безизходно положение, при което бил наложен жестоко с юмруци от Шегобиеца и тежко повален. От публикуваните сведения за това велико състезание обаче ставаше ясно, че още от самото начало Шегобиеца взел преднина и Петела бил удрян, блъскан, думкан, бъхтен и изпитал цял куп други подобни неприятности, докато окончателно го сразили.

След ситата вечеря и голямото гостоприемство Сузан се отправи в друг файтон към пощенската кола, като мистър Тутс отново седна вътре до нея, а Петела зае мястото на капрата — каквато и чест да оказваше Петела на малката компания със своята морална тежест и героична репутация, ако се вземе предвид външността му, той не би могъл да служи за украшение, тъй като цялото му лице бе покрито с безброй много лепенки. Петела обаче тайно се бе заклел никога да не изоставя мистър Тутс (който пък тайно копнееше да се отърве от него), докато не се установи за постоянно в някоя кръчма, и изпитвайки амбицията да се залови със съответното занимание и смъртно да се напие колкото може по-скоро, счете, че моментът е подходящ да направи присъствието си непоносимо.