Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Но ти успяваш, любима, ти вървиш от успех към успех. Ти си едва двайсетгодишна, а вече си подписала договора на века!
— Нека не преувеличаваме! Това е само „Банана Рипъблик“! А аз се целя доста по-високо!
— И това е много добре! Даваш ли си сметка, че за една седмица ще печелиш повече от мен, след толкова години следване и непрекъснато учене! Че ще можеш да се издържаш от това, което обичаш да правиш, от твоята страст! Това е мечтата на всеки човек, а ти си едва на двайсет и вече си я постигнала!
— Да… може би… Може и да си права от твоята гледна точка… аз обаче искам много повече! И ще го постигна!
— Не постъпвай като Шърли. Тя искаше да обърне гръб на любовта, затова любовта я връхлетя изневиделица. Остави място за чувствата. Ще разбереш, че е хубаво да трепериш за някой мъж, да мислиш за него, краката ти да се подкосяват, дланите ти да овлажняват…
— Пфу! Пфу! Отвратително! Подай ми дезодоранта! Мамо, я ми кажи, ти ли си истинската ми майка? Има моменти, в които се питам дали ти…
— Миличка, ако има нещо, в което съм напълно сигурна, то е точно това!
— Значи, ще трябва да се примиря.
Жозефин я наблюдаваше и си казваше, каквото и да приказва, тя е моя дъщеря. Обичам я, харесва ми точно защото не прилича на мен, аз се уча от нейната дързост, неотстъпчивост, от бясното й желание за живот… Знам също, че носи туптящо сърце, което все още не иска да чуе.
— Обичам те, любимо мое дете, обичам те с цялото си сърце. Тази обич ме изпълва с радост и сила. Научих много благодарение на теб и на разликата между нас двете…
Ортанс я замери с една възглавница и твърдо заяви:
— И аз те обичам, мамо, престани с тези излияния!
На летище „Кенеди“ в Ню Йорк кола с шофьор чакаше Ортанс.
Мъж с каскет държеше над главата еи плакат с надпис: „Мис Ортанс Кортес. Банана Рипъблик“.
Зървайки го, Ортанс си каза, най-после. Пътуването се бе оказало истински ад. Следващия път ще искам място в първа класа. Какво ти място? Цяла редица седалки…
Пристигна на „Роаси“ два часа преди полета. Подложиха я на пълна проверка, опипаха я, прегледаха най-щателно всичките й куфари. Помолиха я да си събуе обувките, да свали десетината колиета, двайсетината гривни, креолките от ушите, огледаха айпода й. Да си избърша ли и червилото, обърна се тя изнервено към митничаря. Той толкова се престара, че тя едва не изпусна полета.
Остана й време само да се качи в самолета, не успя да обиколи безмитните магазини, откъдето смяташе да се запаси с парфюми „Ермес“ и „Серж Лютене“ и пудра „Шисейдо“ в синя пудриера. Скъса й се каишката на розовия сандал и се качи по стълбичката на самолета, накуцвайки.
Самолетът беше препълнен с деца, които търчаха, крещяха и се гонеха в проходите. Тя протегна крак и спъна едно. То падна, подкосено, разрева се и се разсополиви. Надигна се с окървавен нос и уста и я посочи с пръст. Майка му й се разкрещя на свой ред, обвинявайки я, че иска да убие детето й, плътта от нейната плът. Хлапето крещеше „Лоса! Лоса!“. Тя му се изплези, то заби нокти в лицето й и я разкървави. Тя го докопа и му зашлеви един шамар. Една от стюардесите ги разтърва и дезинфектира одрасканото.
Яденето беше ледено, току-що извадено от фризера. Помоли да й донесат шиш за лед, за да си нареже месото. Попаднаха във въздушна яма и на главата й се стовари сак за голф. Мъжът до нея не понесе друсането и повърна студената риба треска. Наложи й се да седне на друго място и се натресе на някакъв мормон, който пътуваше с трите си съпруги и седемте си деца! Едно от момиченцата взе да я разпитва, ти колко майки имаш, защото аз имам три, страшно е хубаво! Колко братя и сестри имаш? Аз имам шест и очакваме още двама за Коледа! Пророкът е казал, че трябва да се размножаваме, да населим земята и да я направим по-добро място. Я ми кажи, ти какво правиш, за да населиш земята и да я направиш по-добро място? Ами аз преди малко заклах единствената си майка и единствената си сестра, защото не харесвам момиченцата, които задават много въпроси и не престават да ме занимават с роднините си! Момиченцето ревна. Наложи се да си смени мястото за втори път!
Изкара пътуването, свита на седалка до тоалетната, принудена да понася неприятните миризми, а пътниците, които се редяха на опашка, я ръгаха с лакти.
Чака един час, докато мине през митническия контрол, като от време на време един старшина излайваше някакви заповеди.