Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Жозефин се смути, чувайки името на Филип от устата на Ортанс. Сърцето й заблъска в гърдите, тя измънка:
— Видяла си се с Филип?
— Ми да… Виждаме се често, обядваме двамата, той ме съветва, нали той уреди финансирането на витрините.
— Аха…
Ортанс изгледа майка си, която нервно чоплеше кожичките на ноктите си.
— Хайде, мамо, давай! Питай ме за всичко, което изгаряш от нетърпение да разбереш.
— Няма такова нещо.
— Напротив… много добре знаеш, че не можеш да пазиш тайни! Чета в теб като в отворена книга.
Жозефин се усмихна извинително и каза:
— Толкова ли съм предвидима…
— Със сигурност не си Мата Хари! Е, какво искаш да разбереш?
— Той добре ли е? — смутено попита Жозефин.
— Само това ли?
— Хм… Тоест…
— Добре, чуй какво ще ти кажа: той е добре, живее сам, красив, интелигентен, блестящ и волен като вятъра… побързай, защото такъв мъж привлича погледите и желанията.
— Доти…
— Тя си замина, пък и според мен той никога не е бил влюбен в нея, изобщо не е бил… Той просто й е подал ръка в труден за нея момент.
— Говорите ли за мен? Пита ли за мен?
— Не.
— Това лош знак ли е?
— Не е задължително. Той е изискан мъж и понеже съм твоя дъщеря, смята, че не трябва да играя роля на пощенска кутия. Достатъчно сте възрастни, за да уредите сами отношенията си.
— По-рано ми изпращаше цветя, книги, картички с кратки загадъчни послания. Последното беше мисъл на Камю: „Чарът е начин да получиш положителен отговор на незададен въпрос…“.
— И ти какво му отговори?
— Не му отговорих — призна Жозефин.
— Не му отговори? — повиши тон Ортанс. — Е, мамо, можеш ли да ми кажеш какво точно искаш? Да пълзи на колене пред теб с верига около врата?
— Не знаех, че живее сам, и…
— Ако не му отговаряш, съвсем сигурно ще му омръзне! Той не е светец. Ти си отчайваща! Може да имаш престижни университетски дипломи, но в любовно отношение си кръгла нула!
— Аз все още прохождам в тази материя, Ортанс, липсва ми твоята обиграност. Целият ми живот мина сред книгите.
— Добре, но сега, след като Доти се омете, имаш ли намерение да му отговориш?
— Не. Обаче измислих нещичко…
— Хайде, разкажи ми, опасявам се, че ще се окаже пълен провал!
Ортанс се намести удобно на дивана, подпря се на възглавниците и се приготви да чуе някаква сълзлива романтична история.
— Реших да се появя някоя вечер под прозорците му и… ще ми се смееш…
— Няма! Продължавай!
— Ще хвърлям камъчета и… той ще се покаже на прозореца и тихичко ще му кажа, аз съм, аз дойдох, и той ще слезе…
— Смешно и глупаво!
— Знаех, че ще кажеш това.
Жозефин сведе глава. Ортанс се подпря на лакът.
— Защо трябва да е толкова сложно, когато може да е простичко и лесно? Обаждаш му се по телефона и си определяте среща. Вече сме във века на интернет, на мобилните комуникации, на бързите запознанства! Отдавна мина времето на Сирано и разговорите от балкона! А пък и като се сетя какъв късмет извади Сирано! Аз на твое място не бих била толкова лековерна.
— В тъмното ще се чувствам по-смела. И ако не слезе, ще си кажа, че не е, защото не иска да ме види, а защото не ме е познал, и няма да ми е толкова мъчно.
— О, хайде сега, мамо! На твоите години! Да си още толкова наивна!
— Когато си влюбен, си глупав, без значение на колко си години…
— Не е задължително.
— Ето на, виж Шърли! Тя се мислеше за силна, за недосегаема. Откакто срещна Оливър, не знае къде се намира. Направи крачка напред и веднага отстъпва крачка назад. Звъни ми да ми разказва. Умира от страх при мисълта да не я напусне, умира от страх при мисълта да не се залепи за нея… Вече не знае дори как се казва, толкова е объркана, яде бонбони и пие двойни млечни шейкове! Всички сме еднакви, Ортанс, ти също! Само че не го знаеш, по-скоро, правиш се, че не го знаеш. Но сама ще се убедиш. Един ден сърцето ти ще заиграе лудо и няма да можеш да споделиш с никого, защото страшно ще се срамуваш!
— Никога! Това никога няма да стане! — извика Ортанс. — Ненавиждам плахите и покорни жени. За мен най-важното е да успея в кариерата си, после ще мисля за любовта.