Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Колко още? — тревожно попита Легионерът.
— Ще видим — отвърна Пурата и вдигна рамене.
— Можеш да си тръгнеш. Вече всичко е приготвено — додаде Лойд. Легионерът не отговори. Не смяташе да пропусне взрива. За да запази престижа и авторитета си, той трябваше да е в състояние по-късно да заявява „Аз бях там“. Пурата се взря в далечината и се напрегна. Около очите му се врязаха бръчки. — Та така — загадъчно произнесе той и се надигна на колене. Лойд едва виждаше влака, да не говорим за разпознаване, обаче Пурата беше нащрек. Лойд можеше само да забележи, че този влак се движи много по-бързо от предишния. Когато приближи, той видя също, че е много по-дълъг — поне двадесет и четири вагона.
— Това е — съобщи Пурата.
Пулсът на Лойд се ускори. Ако Пурата беше прав, то този влак караше повече от хиляда германски офицери и войници към бойното поле в Нормандия — може би щеше да има още много такива влакове. Задачата на Лойд беше нито този, нито следващите да успеят да минат през тунела. После видя и друго. Един самолет следваше композицията. Пред погледа му пилотът застана зад влака и почна да се снишава.
Самолетът беше британски.
Лойд видя, че е Хокър Тайфун, наричан накратко Тифи, изтребител-бомбардировач с един пилот. Тези самолети често биваха натоварвани с опасната задача да навлизат дълбоко зад линиите на противника, за да затормозяват комуникациите му. „Над нас лети смел мъж“, рече си Лойд. Но това не влизаше в плановете му. Той не искаше влакът да пострада, преди да навлезе в тунела.
— Мамицата му.
Тайфунът откри картечен огън по вагоните.
— Това пък какво е? — попита Легионерът.
— Да пукна, ако знам — отвърна Лойд на английски.
Вече можеше да види, че локомотивът тегли вагони за хора и за добитък. Но най-вероятно във вторите също пътуваха хора. Самолетът се движеше по-бързо и обстрелваше жестоко влака. Разполагаше с четири 20-милиметрови оръдия, чийто страховит грохот беше по-силен от рева на самолетния двигател и пухтенето на локомотива долу. Лойд не можеше да не съжали злощастните войници, които нямаше как да се измъкнат от смъртоносната вихрушка от куршуми. Питаше се защо пилотът не ползва ракети. Те бяха много ефикасни срещу влакове и коли, макар и не съвсем точни. Може да ги беше изразходвал по-рано. Някои от германците храбро се подаваха през прозорците и обстрелваха самолета с пистолети и пушки. Напразно. Но Лойд забеляза, че непосредствено зад локомотива е натоварена лека противовъздушна батарея. Двама артилеристи припряно действаха около дългото оръдие. То се завъртя и дулото се насочи към самолета. Пилотът явно не го беше забелязал, понеже не се отклони от курса си. Той продължаваше да обстрелва покривите на вагоните със своите оръдия.