Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
После престана и всичко замря.
Настъпи тишина.
Някъде до Уди Камерън Левакът промълви:
— Иисусе Христе Всемогъщи.
Уди беше готов да заплаче. Беше пратил десетима мъже на смърт — петима американци и петима германци — без при това да постигне целта си. Противникът още държеше другия край на моста и можеше да попречи на Съюзниците да го прекосят. Уди разполагаше с четирима от своите. Ако опитаха отново да притичат през моста заедно, всички щяха да загинат. Трябваше му нов план. Огледа градчето. Какво можеше да направи? Прииска му се да разполага с танк. Налагаше се да действа бързо. Напълно беше възможно и другаде в града да има германски войници, които да са предупредени от стрелбата. Скоро щяха да отговорят. Уди би се справил с тях, ако контролираше и двата бункера. Иначе щеше да попадне в голяма беда. Започна отчаяно да премисля — щом хората му не могат да минат по моста, може би ще успеят да преплуват реката. Реши набързо да огледа брега.
— Мак и Джо, стреляйте по отсрещния бункер.
Гледайте да вкарате по някой куршум през амбразурата. Създайте им работа, докато разузная наоколо.
Карабините откриха огън и Уди излезе.
Успя да се прикрие зад бункера и да огледа отсрещния бряг. После се наложи да претича през улицата, за да има изглед към отсамния бряг. От вражеската позиция не откриха огън. Реката не беше оградена със стени. Земен насип се спускаше чак до водата. Предположи, че и от другата страна е същото, макар че не можа да види със сигурност. Един умел плувец можеше да се добере до отсрещния бряг. Ако се движи под моста, няма как да го видят от другия бункер. После плувецът може да повтори действията на Пийт Ловкия — да пусне вътре граната. Уди разгледа и структурата на моста и му дойде по-добра идея. Под парапета имаше широк около една стъпка каменен ръб. Някой войник със здрави нерви можеше да пропълзи по него, като през цялото време остане невидим за врага. Уди се върна в бункера. Най-дребен от хората му беше Камерън Левака. При това той беше и оправен; не беше от хората, които лесно изпадат в паника. — Левак, от външната страна на моста, под парапета, има скрит каменен ръб. Може да са го използвали за поправки. Искам да пропълзиш по него и да гръмнеш бункера оттатък.
— На бас, че мога.
Смел отговор от човек, който току-що е станал свидетел на смъртта на петима от своите.
Уди се обърна към Мак и Джо Димящия и нареди:
— Прикривайте го.
Двамата откриха огън.
— Ами ако падна? — поинтересува се Камерън.
— Нищо. Намираш се само на петнадесет-двадесет стъпки над водата — успокои го лейтенантът. — Хубаво — отвърна Камерън и тръгна към вратата. — Само дето не мога да плувам.
И излезе.
Уди го видя да притичва през улицата. Левакът надзърна през парапета, после го възседна и се спусна от другата страна. Загубиха го от поглед. — Добре — рече Уди на останалите. — Спрете стрелбата. Камерън тръгна. Всички се взираха навън. Нищо не помръдваше. Уди забеляза, че вече се зазорява и градчето се вижда по-ясно. Жителите не се показваха навън — знаеха какво да правят. Може би на някоя от съседните улици се събираше отряд германци, ала Уди не чуваше нищо. Даде си сметка, че със страх се ослушва дали Камерън няма да падне в реката. По моста заприпка средно голям помияр с весело навирена извита опашка. Любопитно подуши мъртъвците, после продължи целенасочено по важна кучешка работа. Уди гледаше как песът подминава отсрещния бункер и влиза в другата част на града. Изгревът означаваше, че основната част от съюзническата войска вече дебаркира. Някой беше заявил, че това е най-голямата комбинирана десантна операция в историята на военното дело. Уди се питаше на каква ли съпротива се натъкват съюзниците. Никой не беше по-уязвим от претоварения с екипировка пехотинец, който гази през плитчините към ниския бряг и е отлична мишена за скритите в дюните противникови стрелци. Благодарен беше, че се намира в бетонния бункер. Левакът се бавеше. Дали пък не беше паднал в реката без шум? Да не би нещо друго да се беше объркало? И тогава Уди го видя. Тънка светла фигура се прехвърли през парапета в далечния край на моста. Уди затаи дъх. Левакът се спусна на колене и допълзя до бункера; изправи се и долепи гръб до стената. С лявата ръка извади граната. Дръпна щифта, почака няколко секунди, пресегна се и я пусна през амбразурата. Уди чу тътена на експлозията и видя как през амбразурите проблясва ярка светлина. Левакът вдигна ръце над главата си като шампион. — Прикрий се, задник такъв — викна му Уди, макар да знаеше, че Камерън не може да го чуе. Може би в някоя сграда се криеше германски войник, който чака да отмъсти за смъртта на другарите си. Но не последва стрелба. Левакът изпълни кратък танц на победата и влезе в бункера. Тогава Уди задиша по-леко. Ала все още не беше напълно сигурен. В този момент внезапен набег от страна на двадесетина германци преспокойно можеше да върне моста под техен контрол.