Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Пийт Ловкия изглеждаше ужасен, обаче отговори:
— Слушам.
После Уди посочи двамата най-добри стрелци във взвода. — Джо и Мак, изберете си по един патрул, и когато Пийт пусне гранатата, ги свалете.
Димящият и Мак кимнаха и взеха оръжията си.
В отсъствието на Дефо, Уди реши да направи Уебър Асото свой заместник. Посочи още четирима и нареди: — Тръгвайте с Асото. Когато стрелбата почне, тичайте колкото ви държат краката през моста и атакувайте другия бункер. Ако сте достатъчно бързи, може и да ги спипате по бели гащи. — Слушам — отвърна Асото. — Копелетата няма и да се усетят какво ги е ударило. Уди предположи, че Асото прикрива страха си с тази агресивност. — Всички извън групата на Асото — след мен, към близкия бункер. На Уди не му беше добре да даде на Уебър Асото и другите четирима по-опасната задача, докато той самият се занимава със сравнително по-безопасния близък бункер. Но му беше втълпено, че офицерът не бива ненужно да рискува живота си, за да не се окажат хората му без водач. Тръгнаха към моста с Пийт Ловкия начело. Това беше опасен момент. Група от десет мъже не можеше да остане дълго време незабелязана на улицата дори и през нощта. Всеки, който погледнеше по-внимателно в тяхната посока, щеше да долови движението. Ако противникът вдигнеше тревога прекалено рано, Пийт можеше и да не се добере до бункера. Така взводът щеше да изгуби предимството на изненадата.
Вървяха дълго.
Пийт спря на един ъгъл. Уди предположи, че той чака патрулът да напусне поста си край бункера и да тръгне към средата на моста. Мак и Джо Димящият намериха прикритие и се разположиха. Уди приклекна и даде знак на останалите също да се снишат. Всички наблюдаваха немския патрул. Той подръпна здраво от цигарата, пусна фаса на земята, стъпка го и издиша голямо кълбо дим. После се поизпъчи, намести ремъка на пушката си на рамо и тръгна.
Войникът от отсрещната страна направи същото.
Пийт притича покрай къщите и стигна края на улицата. Просна се на земята и запълзя бързо. Стигна бункера и се изправи. Никой не го бе забелязал. Двамата патрули продължаваха да крачат един срещу друг. Пийт извади гранатата, дръпна щифта и зачака. Уди разбра, че Ловкият не иска да даде възможност на войниците в бункера да изхвърлят гранатата навън. Пийт се пресегна покрай извивката на купола и внимателно пусна гранатата вътре. Карабините на Джо и Мак излаяха. По-близкият патрул падна, но колегата му остана невредим. Вместо страхливо да се обърне и да побегне, той приклекна и сне пушката си. Ала се оказа твърде муден — карабините отново се обадиха, почти едновременно, и немският войник падна, преди да успее да стреля. После се разнесе приглушеният тътен от гранатата на Пийт в близкия бункер. Уди вече тичаше с пълна скорост, а хората го следваха плътно. За секунди се добраха до моста. Бункерът имаше ниска дървена врата. Уди рязко я отвори и пристъпи вътре. На пода лежаха трима мъртви немски войници. Уди се приближи до амбразурата и погледна навън. Уебър Асото и поверените му четирима човека се носеха по моста и стреляха по другия бункер. Мостът беше дълъг само сто стъпки, ала се оказа, че и това е много. Когато Уебър и хората му стигнаха до средата, отсреща откриха огън с картечница. Американците се озоваха в тесен коридор без прикритие. Картечницата гърмеше лудешки и след пет секунди и петимата бяха повалени. Стрелецът продължи огъня, за да се увери, че са мъртви — не само американците, но и двамата му сънародници.