Зимата на света [bg]

VII

Големият страх на съюзниците беше, че германците много бързо ще пратят подкрепления в Нормандия и ще започнат мощна контраатака, която ще изтика противниците им обратно в морето. Така щеше да се повтори катастрофата при Дюнкерк. Лойд Уилямс беше сред хората, които трябваше да се постараят това да не се случи. Работата му да помага на избягали военнопленници да се доберат до дома вече беше с по-нисък приоритет. Сега той действаше съвместно с френската съпротива. В края на май радио БиБиСи излъчи серия кодирани съобщения, които сложиха началото на саботажна кампания из цялата територия на окупирана Франция. През първите няколко дни на юни бяха прекъснати стотици телефонни линии — обикновено прекъсванията се правеха на трудни за намиране места. Опожарени бяха горивни складове. Имаше много препречени с дървета пътища и прерязани автомобилни гуми. Лойд помагаше на железничарите. Те бяха предимно комунисти и обичаха да се наричат „Желязната съпротива“. От години влудяваха нацистите с хитрите си подривни действия. Влаковете, които превозваха немски войски, някак се оказваха отклонени по разни забутани странични линии и пристигаха на много мили от местоназначението си. Локомотивите се повреждаха необяснимо. Вагоните дерайлираха. Положението беше толкова тежко, че се наложи нацистите да водят немски железничари. От това щетите не намаляха. През пролетта на четиридесет и четвърта френските железничари започнаха да унищожават собствената си железопътна мрежа. Взривяваха линии и саботираха тежките кранове, които трябваше да вдигат разбитите влакове. Нацистите не стояха със скръстени ръце. Стотици железничари бяха екзекутирани, а хиляди други бяха изпратени в лагери. Ала кампанията ескалираше и в деня на десанта железопътният трафик в някои части на Франция беше спрял. Сега, на втория ден от инвазията, Лойд лежеше на едно възвишение над главната линия за Руан, столицата на Нормандия, близо до входа на тунел. От мястото си можеше да види идващите влакове на една миля. Заедно с Лойд чакаха двама мъже, по прякор Легионерът и Пурата. Легионерът беше водач на съпротивата в своя квартал. Пурата беше железничар. Лойд беше донесъл динамит. Снабдяването с оръжия и муниции беше основната роля на британците във френската съпротива. Тримата мъже лежаха полускрити в осеяната с диви цветя висока трева. Лойд си рече, че в такъв хубав ден мястото е добро да доведеш момиче. На Дейзи би й харесало. В далечината се появи влак. Пурата го огледа подробно. Той беше дребен и жилав човек на шестдесетина години; лицето му бе набраздено като на заклет пушач. Когато влакът дойде на около четвърт миля, той поклати глава. Не него очакваха. Локомотивът ги подмина, бълвайки дим, и влезе в тунела. Теглеше четири претъпкани с цивилни и униформени пътници вагони. Лойд дебнеше по-важна плячка. Легионерът погледна часовника си. От мургавата му кожа и черните мустаци Лойд съдеше, че е някъде от Северна Африка. Легионерът беше нервен. Тримата бяха уязвими тук, на открито и посред бял ден. Колкото по-дълго стояха на възвишението, толкова по-голяма бе вероятността някой да ги види.