Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Брат ми.
— Боже мили.
Бой затвори очи.
Лойд каза на Легионера:
— Трябва да доведем лекар.
Легионера поклати глава:
— По-добре да се омитаме. Швабите ей сега ще дойдат да разследват катастрофата.
Имаше право.
— Ще го вземем с нас — каза Лойд.
Бой отвори очи и се обади:
— Уилямс!
— Какво има, Бой?
Бой като че се подсмихна.
— Вече можеш да се ожениш за кучката.
После умря.
VIII
Дейзи плака, когато узна. Бой беше негодник и постъпи зле с нея, но навремето тя го обичаше и той я научи на много непознати неща за мъжете. Затова се натъжи при новината за смъртта му. Братът на Бой, Анди, стана виконт и щеше да наследи графската титла. Съпругата на Анди, Мей, беше виконтеса, а според сложните правила на аристокрацията Дейзи беше вдовстващата виконтеса на Абъроуен. Докато не се омъжеше за Лойд и не станеше просто госпожа Уилямс, което би било облекчение. Ала дори и сега сватбата й се струваше безкрайно далеч. През лятото се оказа, че всички надежди за бърз край на войната са безплодни. На двадесети юли заговорът на германските генерали да убият Хитлер пропадна. На Източния фронт германската армия беше в пълно отстъпление, а Съюзниците превзеха Париж през август, ала Хитлер беше решен да воюва до страшния край. Дейзи нямаше представа дали изобщо някога ще види Лойд, а какво остава да се омъжи за него. Една сряда през септември, когато отиде в „Олдгейт“, Етел Лекуит я посрещна ликуващо. — Прекрасни новини! — подхвана тя, докато Дейзи влизаше в кухнята. — Лойд е номиниран за кандидат за парламента за Хокстън! Мили, сестрата на Лойд, също беше тук с двете си деца, Лени и Пами. — Не е ли чудесно! — възкликна тя. — Обзалагам се, че Лойд ще стане премиер.
— Да — отвърна Дейзи и тежко седна.
— Е, виждам, че това не те радва особено — рече Етел. — Както би се изразила приятелката ми Милдред, прие го като сироп за кашлица. Какво има? — Просто ако се ожени за мен, това ще попречи на избирането му. Дейзи се чувстваше зле, защото обичаше Лойд толкова много. Как би могла да навреди на бъдещето му? В същото време — как би могла да го изостави? От подобни мисли сърцето й натежаваше и животът й се струваше отчайващ. — Защото си богата наследница ли? — попита Етел. — Не е само това. Скоро преди да загине, Бой ми каза, че Лойд никога няма да бъде избран, ако съпругата му е бивша фашистка. Прав е бил, нали? Обърна се към Етел, която винаги казваше истината, колкото и болезнена да е тя. — Не съвсем — отговори Етел, сложи чайника на печката и седна срещу Дейзи на кухненската маса. — Няма да ти кажа, че това не е от значение. Но според мен не трябва да се отчайваш. „Същата си като мен“, рече си Дейзи. „Винаги казваш каквото мислиш. Не е чудно, че Лойд ме обича — аз съм по-млада версия на майка му!“ — Любовта побеждава всичко, не е ли така? — подхвърли Мили. Тя забеляза, че четиригодишният Лени налага двегодишната Пами с дървено войниче.
— Не удряй сестра си!
После пак заговори на Дейзи:
— Брат ми те обича безкрайно. Право да ти кажа, не знам някога да е обичал друга. — Знам, знам — отговори Дейзи. Идеше й да заплаче. — Но той е решен да промени света, а аз не мога да понеса мисълта, че му преча. Етел взе разплаканата Пами на коляното си и тя веднага се успокои. После заговори на Дейзи: — Ще ти кажа какво да направиш. Бъди подготвена да отговаряш на въпроси и очаквай враждебност, но не замазвай проблема и не крий миналото си.
— Какво би трябвало да казвам?
— Можеш да кажеш, че си се подлъгала по фашизма, подобно на милиони други хора, но по време на Блица си карала линейка. И че се надяваш да си изпълнила дълга си. Двамата с Лойд упражнете точните думи. Бъди самоуверена, бъди себе си — неустоима и очарователна. Не позволявай на този въпрос да те потиска.
— И това ще свърши ли работа?
След кратко колебание Етел отговори:
— Не знам. Наистина не знам. Обаче трябва да опиташ. — Би било ужасно, ако се наложи заради мен Лойд да се откаже от това, което обича. Такива неща могат да разрушат един брак. Дейзи се надяваше Етел да я опровергае, ала тя не го направи, а само повтори:
— Не знам.
Деветнадесета глава
1945 година (I)
I
Уди Дюър бързо навикна с патериците.
Беше ранен в края на четиридесет и четвърта, в Белгия. Настъпващите към германската граница съюзници бяха изненадани от мощна контраатака. Уди беше в 101 Въздушнопреносима дивизия, която държеше важния град Бастон. Когато германците пратиха официално писмо с искане за капитулация, генерал МакОлиф отговори сбито „Дръжки!“. Отговорът му стана прочут. Десният крак на Уди беше надробен от картечен огън точно на Коледа. Болеше ужасно. А още по-лошо беше, че чак след месец можа да се премести от обсадения град и да постъпи в истинска болница. Костите щяха да заздравеят и може би дори щеше да престане да куца, но кракът никога нямаше да е достатъчно силен за скокове с парашут. Битката за Ардените беше последната офанзива на Хитлер на Западния фронт. След нея германската армия спря да контраатакува. Уди се върна към цивилния живот, което означаваше да отседне в семейния апартамент във Вашингтон и да се радва на леко натрапчивата загриженост на майка си. След свалянето на превръзките, той се върна на работа в кабинета на баща си. В четвъртък, дванадесети април 1945 година, Уди се намираше в сградата на Капитолия, където се помещаваха Сенатът и Камарата на представителите. Куцукаше полека през приземния етаж и разговаряше с баща си за бежанците. — Смятаме, че в Европа около двадесет и един милиона души са прогонени от домовете си — рече Гас. — Управлението за помощите и възстановяването към Организацията на обединените нации има готовност да им помогне. — Предполагам, че това ще започне всеки момент — отговори Уди. — Червената армия е почти в Берлин. — А американската армия е само на петдесет мили от града.