Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Голямото оръдие от влака стреля и пропусна.
Лойд се чудеше дали познава пилота. По принцип в Кралската авиация имаше близо пет хиляди летци на активна служба. Ловенето от тях бяха гостували у Дейзи в съботните вечери. Лойд се замисли за Хюбърт Сейнт Джон, блестящ възпитаник на Кембридж, с когото неотдавна си припомняха студентските години; за Денис Чосър от Тринидад, който горчиво се оплакваше от безвкусната английска кухня и в частност от картофеното пюре, явно сервирано с всичко; за Брайън Мантъл, дружелюбния австралиец, когото беше прехвърлил през Пиренеите при последната си операция. Храбрецът в Тайфуна можеше да е някой познат. Противовъздушното оръдие пак стреля и пак пропусна. Пилотът или още не виждаше оръдието, или вярваше, че то не може да му навреди, понеже не опита да избяга, а продължи да лети опасно ниско и да сее смърт във вагоните. Локомотивът беше съвсем близо до тунела, когато противовъздушното оръдие уцели самолета. От двигателя му плъзна пламък и черен дим. Пилотът се отклони от железопътната линия, ала вече беше късно. Влакът влезе в тунела и вагоните се занизаха пред позицията на Лойд. Той видя, че всички са претъпкани с десетки и стотици германски войници. Тайфунът се носеше право към Лойд. За миг той помисли, че самолетът ще се разбие до него. Вече беше залегнал ниско, но сега покри главата си с ръце, сякаш този глупав жест можеше да го опази.
Самолетът ревеше на стотина стъпки над него.
Тогава Легионерът задейства детонатора.
От тунела се чу гръмотевичен тътен от експлозията, последван от изтерзаното скърцане на стомана при разбиването на вагоните. В първия миг вагоните продължиха да се носят към тунела, ала движението им бързо спря. Краищата на два вагона се надигнаха клинообразно. Лойд чуваше виковете на войниците вътре. Цялата композиция дерайлира и вагоните нападаха като пръснати кибритени клечки пред черния вход на тунела. Желязото се мачкаше като хартия.
Върху главите на тримата саботьори валеше дъжд от натрошени стъкла. Имаше опасност да загинат от предизвикания от тях самите взрив, затова без приказки те скокнаха на крака и побягнаха.
Докато се отдалечат на безопасно разстояние, всичко свърши. От тунела излизаше дим; ако по невероятна случайност някой беше оцелял при сблъсъка, щеше да умре в пожара. Планът на Лойд се увенча с успех. Не само уби стотици противникови войници и унищожи цял влак, но и блокира важна железопътна линия. Почистването на тунелите след катастрофи отнемаше седмици. Заради Лойд на германците щеше да им е много по-трудно да пратят подкрепления в Нормандия.
Лойд изпитваше ужас.
В Испания видя смърт и разрушение, но не и като това. А днес той го причини. Чу се нов трясък и когато се обърна по посока на звука, Лойд видя, че Тайфунът е паднал на земята. Гореше, но фюзелажът не беше разкъсан. Пилотът може и да бе още жив. Лойд затича към самолета, а Пурата и Легионерът го последваха. Сваленият Тайфун лежеше на корем. Едното му крило беше счупено. От мотора излизаше дим. Перспексовият купол бе почернял и Лойд не виждаше пилота. Двамата с Пурата стъпиха върху крилата, откопчаха и плъзнаха купола назад. Летецът беше в безсъзнание. Имаше шлем, очила и кислородна маска на носа и устата. Лойд не можеше да прецени дали го познава. Питаше се къде е кислородната бутилка и дали е избухнала.
Легионерът помисли същото и рече:
— Давайте да го измъкнем, преди самолетът да се взриви. Лойд се пресегна в кабинката и разкопча предпазните колани на пилота. Пъхна ръце под мишниците му и го задърпа. Човекът беше съвършено неподвижен. Нямаше как Лойд да разбере какви са нараняванията му. Дори не знаеше жив ли е. Измъкна го от кокпита, метна го през рамо като пожарникар и го отнесе на безопасно разстояние от тлеещите отломки. Възможно най-внимателно го положи на земята по гръб. Чу свистене и бумтене и видя, че целият самолет вече гори. Приведе се над пилота, внимателно свали очилата и кислородната маска и потресен разпозна лицето му.
Пилотът беше Бой Фицхърбърт.
Още дишаше.
Лойд изтри кръвта от носа и устата му.
Бой отвори очи. В началото погледът му беше празен, но след минута изразът му се промени и той продума:
— Ти.
— Взривихме влака — обясни Лойд.
Бой явно можеше да движи само очите и устата си.
— Светът е малък — рече той.
— Нали?
— Кой е това? — попита Пурата.
След кратко колебание Лойд отговори: