Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Накор въздъхна. Под влиянието на Шо Пи вече всички Сини конници го наричаха така, въпреки протестите му.
Обърна се към другия студент, член на групата Магическия жезъл на Уатом, и попита:
— А ти не вярваше, че е възможно. Прав ли съм?
— Разбира се, че не е възможно. Ловкост на ръката, уличен театър — да. Но не и истинска манипулация със силите на магичното.
Накор вдигна пръст.
— Тогава наблюдавай! — И мина зад студента. В това време безименният просяк се появи и разбута кръга млади хора.
За пръв път мъжът, който всеки освен Накор смяташе за луд, показваше интерес към това, което става. Той клекна на няколко метра встрани и започна да наблюдава.
— Обучавал ли си се в рейки? — попита Накор студента, зад когото стоеше. — Упражнява ли това, което ви предавах миналия месец?
— Разбира се — отвърна студентът.
— Добре — каза Накор. — Това е почти същото. Стисни ръката си в юмрук.
Той хвана ръката на младия човек, дръпна я назад, като го постави в бойна поза, и каза на другия студент:
— Ти стой там, ако нямаш нищо против.
Пак се обърна към първия и продължи:
— Почувствай енергията в себе си. Затвори си очите, ако това ти помага.
Студентът изпълни нареждането.
— Сега — напътстваше го Накор — почувствай енергията, която обикаля в тялото ти и около него. Усети я как приижда. Когато си готов, искам да удариш с юмрук в корема младежа срещу тебе, но това трябва да бъде повече от удар. Искам да освободиш цялата си енергия през юмрука си.
— Бъди готов — каза той на студента, които трябваше да бъде ударен. — Стегни си коремните мускули. Може да те заболи.
Студентът се усмихна насила, но все пак се приготви да посрещне удара. Противникът му замахна и го удари, но той едва се поклати.
— Трябва да поработиш още върху това — каза Накор. — Ти не чувстваш енергията.
Внезапно просякът скочи, бутна настрани първия студент, залюля се на пети, затвори очи и отстъпи малко настрани. Чувстваше се как енергията пращи във въздуха около него. После той сви юмруци и ги изстреля напред, като издиша звучно. Ударът бе толкова силен, че метна съмняващия се студент назад и дори го подхвърли нагоре. Той отхвръкна на пет-шест крачки и падна върху двама от колегите си.
Удареният се преви — държеше се за корема и се мъчеше да си поеме въздух. Накор изтича, обърна го по гръб и почна да му прави изкуствено дишане. Със сълзи в очите студентът го погледна и едва проговори:
— Не бях прав.
— Да, не беше — съгласи се Накор. После се обърна към другите. — Внесете го вътре и нека лечителят го прегледа за наранявания. Нещо в него може да е увредено.
Обърна се и видя, че просякът отново е клекнал и гледа с празни очи. Шо Пи дойде и попита:
— Учителю, какво стана?
— И аз бих искал да знам — тихо каза Накор. После се обърна към студентите и заяви: — Видяхте ли? Дори това бедно създание знае как да използва мощта, която витае тук около вас, навсякъде.
Видя, че повечето лица показват само учудено притеснение, махна с ръка към главната сграда и каза:
— Урокът свърши. Върнете се да се занимавате с това, което имате по програма.
Студентите си тръгнаха, а Накор отиде при просяка, клекна и впи поглед в очите му. Там, където за кратко се бе мярнало нещо могъщо и мъдро, сега имаше само две празни орбити. Накор въздъхна и каза:
— Приятелю, какво си ти всъщност?
И като не получи отговор, стана. Шо Пи търпеливо го очакваше.
— Бих искал да съм по-умен — каза Накор на самоопределилия се за негов ученик.
— И аз бих искал да знам повече, учителю.
— Бих искал да знам и какво е станало с Калис — въздъхна Накор. — Почвам да скучая тука и освен това — той гледаше към синьото небе на запад, откъдето се приближаваше нещо — може би ще се наложи да си тръгнем оттук съвсем скоро, независимо от това дали някой ще дойде от Крондор, за да оправи нещата.
— Кога ще тръгваме, учителю? — попита Шо Пи.
— Не знам — поклати глава Накор. — Скоро. Може би тази седмица. Може би следващия месец. Ще узнаем, когато му дойде времето. Ела да идем да хапнем нещо.
При споменаването на храна безпаметният просяк скочи, изръмжа и забърза към трапезарията.
— Виж как нашият безумен приятел разбира относителното значение на нещата — каза Накор на Шо Пи и продължи на исалански:
— И удря като Голям майстор от ордена на Дала.
— Не, учителю — отговори Шо Пи. — Много по-силно. Може би всичко се обяснява с това, че има повече ча — той употреби древната дума за лична мощ, — отколкото всеки от жреците, които съм виждал, докато бях в храма.
И тихо добави:
— Мисля, че можеше да убие това момче.