Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Така хитро търговците увещавали Нур ад-Дин, докато той взел десетте хиляди динара. Чужденецът викнал начаса кадия и свидетели и те му написали договора, че е закупил неволница на име Мариам Занария от търговеца Нур ад-Дин.
А Мариам Занария целия този ден чакала господаря си. Той не се върнал до полунощ. Затъжила се тя, заплакала. Чул я шейхът как плаче, и изпратил жена си при нея.
— Защо плачеш, Мариам? — запитала тя.
— Майчице! — отговорила девойката. — Седя и чакам господаря ми да се върне! Боя се да не е попаднал в капан и да ме е продал!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ПЕТДЕСЕТ И ОСМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че съпругата на продавача на благовония казала на Мариам Занария:
— Мила Мариам! Дори да напълнят със злато тази стая, той не би те продал! Знам аз колко те обича! Но може би от Кайро е дошъл пратеник на родителите му и той сигурно е устроил пир в тяхна чест! Не е пожелал да ги води у дома си и е останал с тях до сутринта! Не натъжавай душата си! Аз ще пренощувам при тебе тази нощ и ще те утешавам, докато се завърне господарят ти!
Жената на шейха започнала да забавлява Мариам, докато се съмнало. Тогава Мариам видяла Нур ад-Дин да влиза в сокака, онзи чужденец вървял след него, а около тях — дружина търговци. Тя затреперила цялата, прежълтяла и се залюляла като кораб в морето. Жената на шейха я видяла на този хал я запитала:
— Защо лицето ти прежълтя и ти се смути?
— За бога, сърцето ми предчувстваше раздяла след толкова щастие! — отговорила Мариам, заохкала на висок глас и се разплакала така, както никога през живота си не била плакала, а после рекла: — Нали ти казах, че на господаря ми Нур ад-Дин са скроили капан! Сигурна съм, че през нощта ме е продал на онзи чужденец, за когото го бях предупредила!
И докато тя нареждала така, в стаята й влязъл Нур ад-Дин. Мариам видяла, че е побледнял-погрознял и целият трепери, а по лицето му се четат само мъка и скръб.
— Май си ме продал, любими Нур ад-Дин! — рекла тя, избухнала в плач, засуетила се, въздъхнала дълбоко и заредила следните стихове:
Заизвинявал се Нур ад-Дин и заговорил:
— За бога, господарке Мариам, случи се онова, което е било писано! Сложиха ми капан, за да те продам, и аз пропаднах в него!
— Предполагах това и затуй те предупреждавах! — възкликнала тя, притиснала го към гърдите си, целунала го между очите и заредила следните стихове:
Ето че се появил чужденецът, пристъпил към девойката, целунал й ръката, а тя го ударила с лакът през лицето и креснала:
— Махай се, проклетнико! Ти пак ме преследваш, дори измами господаря ми! Но ако е пожелал Всевишният, това няма да бъде краят!
Засмял се чужденецът, но се смутил от удара й, извинил се и рекъл:
— Каква ми е вината, господарке Мариам, когато именно този твой господар Нур ад-Дин те продаде по собствено желание и в пълно съзнание! Кълна се в Иса, но ако той те обичаше, нямаше да те продаде! Ами че той просто си е свършил работата с тебе и ти си му омръзнала…