Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Безсъмнено — рече мисис Дженеръл (малко по-студено от обикновено).
— Но заедно с всички тези качества, госпожо — каза мистър Дорит, — Фани прояви… ха… един недостатък, който ме огорчи… хм… трябва да добавя, ме разгневи, но който, надявам се, сега може да се счита ликвидиран за нея и окончателно… ха… за другите.
— За какво става дума, мистър Дорит? — запита мисис Дженеръл и ръкавиците й отново проявиха вълнение. — Недоумявам какво.
— Не говорете така, мила госпожо — прекъсна я мистър Дорит.
— Недоумявам какво искате да кажете — каза мисис Дженеръл едва чуто.
Но тук мистър Дорит изпадна в нова едноминутна дрямка, от която се събуди особено оживен.
— Думата ми е, мисис Дженеръл, за този… ха… силен дух на съпротива или… хм… бих рекъл… ха… на ревност у Фани, който понякога се надигаше против… ха… чувствата, които храня към… хм… претенциите към… хм… дамата, с която имам чест да разговарям.
— Мистър Дорит — отвърна мисис Дженеръл — винаги е твърде любезен, твърде снизходителен. Ако е имало моменти, когато съм си мислила, че мис Дорит се дразни от хубавото мнение, което мистър Дорит имаше за услугите ми, аз намирах и утеха, и отплата в това наистина твърде високо мнение!
— Високо мнение за вашите услуги ли, госпожо? — запита мистър Дорит.
— За моите услуги — повтори мисис Дженеръл с изразителна грация.
— Само за услугите ви ли, госпожо? — запита мистър Дорит.
— Предполагам — отвърна мисис Дженеръл все така изразително, — че само за услугите ми. Защото на какво друго — каза мисис Дженеръл с леко въпросително движение на ръкавиците — бих могла да отдам…
— На… ха… вас самата, мисис Дженеръл. Ха, хм… на вас самата и на качествата ви — откликна мистър Дорит.
— Нека ми прости мистър Дорит — каза мисис Дженеръл, — ако забележа, че не му е нито времето, нито мястото да продължим настоящия разговор. Мистър Дорит ще ме извини, ако му напомня, че мис Дорит е в съседната стая и аз я виждам, като изричам името й. Мистър Дорит ще ми прости, ако кажа, че съм развълнувана и че намирам, че има моменти, когато слабости, които предполагах за надвити, се събуждат с двойна сила. Мистър Дорит ще ми позволи да се оттегля.
— Хм. Може би ще можем да подхванем този… ха… интересен разговор — каза мистър Дорит — друг път; освен ако той е, но надявам се, че не е… хм… някак неприятен на… ха… мисис Дженеръл.
— Мистър Дорит — каза мисис Дженеръл и скромно сведе поглед, като стана с поклон — трябва винаги да разчита на моето уважение и подчинение на волята му.
При тези думи мисис Дженеръл се оттегли величествено, без да прояви онова вълнение, което можеше да се очаква от една по-малко забележителна жена. Мистър Дорит, който бе изнесъл своята част от диалога с особено величествено и благоговейно снизхождение — подобно на държането на някои хора в църква, когато се молят, изглеждаше изобщо много доволен и от себе си, и от мисис Дженеръл. Когато тази дама се върна да пие чай, тя се беше леко напудрила и напомадила и същевременно духът й бе повишен: това се прояви в ласкаво покровителствените й обноски към мис Дорит и с такава доза нежно внимание към мистър Дорит, каквото бе съвместимо със строгото благоприличие. В края на вечерята, когато стана да си върви, мистър Дорит й предложи ръката си, като че ли ще я изведе на Пиаца дел Пополо да изиграят един менует на лунно осветление, и с голяма тържественост я заведе до вратата на стаята й, където повдигна китката й до устните си. Като се раздели с нея след тази, така да се каже, любовна целувка с козметичен вкус, той милостиво благослови дъщеря си на прощаване. По този начин той даде да се разбере, че нещо забележително се носи във въздуха, и си легна.
Следващата сутрин той прекара уединен в стаята си, но рано следобед изпрати мистър Тинклър да поздрави мисис Дженеръл и да я помоли да придружи мис Дорит на разходка без него. Дъщеря му беше облечена за вечерята на мисис Мърдл, преди да се появи той. Той се представи тогава в блестящ вид, що се отнася до премяната му, но страшно немощен и състарен. Тъй като обаче знаеше, че ще го разсърди, ако го запита как се чувствува, тя само дръзна да го целуне по бузата, преди да го придружи със свито сърце до мисис Мърдл.
Разстоянието, което трябваше да изминат, беше много късо, но той пак потъна в строежа на кулите си, преди да бяха изминали и половината път. Мисис Мърдл го посрещна с голямо внимание. Бюстът беше в отлично състояние и много доволен от себе си; вечерята беше много изискана, а обществото много отбрано.