Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Едит — прислужницата я приготвяше за вечерята, на която бе канена — запази високомерното си изражение и остана невъзмутима.
— Ето ти парите — рече мисис Пипчин, която, следвайки своята система и спомняйки си за мините, бе свикнала да прави каквото си иска със слугите, също както и с младите питомци в Брайтън и това отношение завинаги бе ожесточило младия Бидърстоун. — Колкото по-скоро ти видим гърба, толкова по-добре.
На Сузан не й бяха останали сили да хвърли на мисис Пипчин погледа, който й се полагаше по право, така че тя направи реверанс на мисис Домби (която, без да промълви ни дума, само кимна, избягвайки да гледа присъствуващите освен Флорънс) и прегърна за последен път младата си господарка, а тя на свой ред се притисна о нея. В този критичен момент бедната Сузан бе обладана от бурни чувства, но твърдо потискаше риданията си, за да не даде възможност на мисис Пипчин да тържествува и върху лицето й се изписаха най-удивителните, невиждани досега физиономии.
— Извинете, мис, моля ви — обърна се към Флорънс застаналият на вратата сред сандъците Таулинсън, — но в гостната е мистър Тутс, който ви праща поздрави и се интересува да знае как се чувствуват Диоген и господарката му.
Флорънс изскочи навън като светкавица и се отправи надолу, където мистър Тутс, най-великолепно облечен, дишаше учестено, измъчван от съмнения и тревоги относно нейната поява.
— О, здравейте, мис Домби — рече Тутс, — господи помилуй!
Последното възклицание бе предизвикано от голямата загриженост на мистър Тутс при вида на разстроеното й лице и той веднага прекъсна кискането си и се превърна във въплъщение на отчаянието.
— Скъпи мистър Тутс — заговори Флорънс, — вие така приятелски се държите с мен и сте толкова предан, че аз бих могла, вярвам, да поискам услуга от вас.
— Мис Домби — отвърна мистър Тутс, — стига само да споменете услугата, и вие… вие ще ми възвърнете апетита — с чувство заяви мистър Тутс, — който отдавна съм загубил.
— Сузан, моята стара приятелка, най-старата, която имам — започна Флорънс, — напуска внезапно и е съвсем самичка, бедното момиче. Тя се прибира у дома, на село. Мога ли да ви помоля да се погрижите за нея и да я настаните в пощенската кола?
— Мис Домби — заговори мистър Тутс, — вие наистина ми оказвате чест и милост. Това доказателство за вашето доверие, след като се проявих в Брайтън като такова животно…
— Не — бързо го прекъсна Флорънс, — не… не мислете за това. В такъв случай ще бъдете ли така добър да я почакате на вратата, докато слезе? Хиляди благодарности! Толкова ме успокоихте. Тя няма да бъде толкова самотна. Не можете да си представите колко съм ви признателна и колко съм уверена, че сте добър приятел!
В своето вълнение Флорънс му отправи многократни благодарности. А в своето вълнение мистър Тутс бързо тръгна, но… заднишком, за да може да я гледа докрай.
На Флорънс не й достигнаха силите да излезе навън — тя видя бедната Сузан долу във вестибюла, откъдето мисис Пипчин я гонеше, а Диоген скачаше наоколо и извънредно много плашеше мисис Пипчин, като се нахвърляше да захапе черната й вълнена пола и лаеше задавено при звука на гласа й, сякаш превъзходната дуеня му внушаваше дълбоко и непреодолимо отвращение. Флорънс видя как Сузан се ръкува подред със слугите и още веднъж се извърна да огледа стария си дом. Тя също така видя как Диоген се втурна след файтона в желанието си да ги следва и не можеше да повярва, че няма повече никакви права над седналата вътре особа. Вратата се затвори, суетнята приключи и Флорънс се обля в сълзи за старата си приятелка, която никой не можеше да замени.
Мистър Тутс, бидейки вярна и предана душа, мигновено спря файтона и съобщи на Сузан Нипър за поръчението си, при което тя се разплака още по-силно от преди.
— От все сърце ви се кълна — заговори мистър Тутс и седна до нея, — че ви съчувствувам. Честна дума, мисля, че разбирам чувствата ви по-добре и от самата вас. Не мога да си представя нещо по-ужасно от раздяла с мис Домби.
Сузан сега се отдаде на мъката си и представляваше наистина трогателна гледка.
— Казвам ви — говореше й мистър Тутс, — недейте! Впрочем аз знам какво ще направим сега!
— Какво, мистър Тутс? — попита плачешком Сузан.
— Ами елате у дома да вечеряте, преди да потеглите — рече мистър Тутс. — Готвачката ми е много почтена жена… по майчински грижовна… и за нея ще бъде удоволствие да се погрижи за вас. Синът й — продължи препоръките си мистър Тутс — е бил обучаван в училището със сините униформи и се е взривил в барутна фабрика.