Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Погледът на Лис се отмести и тя сви устни.

— Твърде вярно.

Фурията отиде до Рел — той бе слязъл от коня по необходимост, понеже тя не бе виждала по-вдървен ездач, като изключеше себе си.

— Съжаляваш ли, че дойде?

Той нагласи шлема и позлатения си наличник.

— Не, не съжалявам. При все че съжалявам, че нямах възможност да кръстосам мечове с Обетниците. Много съм слушал за тях.

Фурията известно време го гледаше — поправените му доспехи, двете млечнобели топчета на края на ефесите на мечовете. За самите оръжия Лис твърдеше, че били принадлежали на древната Покровителка на Ли Хенг.

— Защо си напуснал родината си, Рел? През всичките тези години за мен беше очевидно, че много ти липсва.

Той сключи ръце на гърба си, а забралото му се сведе, когато наведе поглед.

— Нямах избор. Бях прогонен — не, не е така. Напуснах по свой избор, тъй като оставането би било непоносимо.

— Не разбирам.

— Не разбирам — в тона на Рел Фурията долови усмивка на съжаление. Той се извърна наполовина, сякаш не можеше да понася да говори на нея или на кой да е друг на висок глас.

— Бях млад. Много самоуверен. Приеха ме във висшата военна част на моя народ. Един от най-младите, на когото е била оказвана тази чест. Бил съм се в много дуели — но не както ги разбират твоите хора, до нечия ненужна смърт или пълно изтощение. На равнището, на което се биех аз, рядко се проливаше кръв. Всичко можеше да бъде решено от съдиите в продължение на едно или две замахвания. Бързина, техника, изпълнение. Съвършенство на формата и точност в изпълнението. Случвало се е някои състезания да бъдат губени заради неуспеха на състезателя да направи нещо. Недогледано разкриване. Техника, която не е била следвана до най-висшето си възможно осъществяване. Накратко, за нас боят е станал вид религиозно отдаване и е негов израз.

Устата на Фурията бе пресъхнала. Богове! Това обяснява доста неща. Тя преглътна, за да заговори, и произнесе гърлено:

— Тогава защо си напуснал?

— Както казах. Бях самоуверен. Сторих немислимото — оспорих съдийско решение. Съдиите, всички по-високо в йерархията от мен, препотвърдиха решението си. Тогава дръзнах да оспоря тълкуването им. За това бях отстранен от бойния орден на страната си. Беше ми забранено да нося оръжие. Оставаше ми само да живея като занаятчия, селянин или слуга. Щях да бъда лично свободен, но нямаше да се сражавам отново. Е, можеш да си представиш… как бих могъл аз, един разгорещен младеж, да понеса гледката връстниците ми — много по-неопитни мъже и жени — да се носят, извисени от званието си, докато аз ще се прекланям пред тях? Не. Наместо това избрах изгнанието. Сега обаче бих се върнал, стига да можех. Мисля си, че бих работил земята. Струва ми се, че отглеждането на нещо от семе до плодоносно растение ще се окаже твърде удовлетворително.