Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 316 317 318 319 320 321 322 323 324 ... 384
Перейти на страницу:

Когато прецени, че е готов, Уди отново се огледа.

За проба тракна два пъти. Веднага някъде право пред него се чу отговор. Уди заджвака през водата. Подуши мирис на повръщано. Тихо попита:

— Кой е там?

— Патрик Тимъти.

— Аз съм лейтенант Дюър. Следвай ме.

Тимъти скочи втори, затова Уди прецени, че ако продължава да се движи в същата посока, има голяма вероятност да срещне и останалите. Петдесетина ярда по-нататък се натъкна на Мак и Джо Димящия, които се бяха открили един друг. Излязоха от водата и се озоваха на тесен път и тогава намериха и първите жертви. Лони и Тони с базуките се бяха приземили твърдо. — Лони май е мъртъв — рече Тони. Уди провери: прав беше. Лони не дишаше. Като че ли вратът му беше счупен. Самият Тони не можеше да се движи и Уди прецени, че е със счупен крак. Инжектира му морфин и го завлече от пътя в следващата нива. Тони трябваше да остане тук и да чака санитарите. Уди нареди на Мак и Димящия да скрият тялото на Лони, понеже се боеше, че то може да отведе германците право при Тони. Помъчи се да огледа пейзажа — напрягаше се да разпознае някоя особеност, която да прилича на картата. Невъзможна задача, особено в тъмното. Как щеше да поведе хората към целта, щом не знае къде се намира? Имаше основания да вярва единствено, че не са скочили на правилното място.

Уди чу особен шум и след миг видя светлина.

Направи знак на хората да се снишат.

Не се предполагаше парашутистите да ползват фенерчета, а французите имаха вечерен час. Следователно идеше германски войник.

В слабата светлина Уди видя велосипед.

Изправи се и се прицели. Канеше се незабавно да застреля човека, но нещо го спря. Вместо да стреля, той се провикна:

— Стой! Arrêtez![10] 

Велосипедът спря.

— Здрасти, началство! — отговори велосипедистът. Уди позна гласа на Уебър Асото.

Свали карабината.

— Къде намери колелото? — попита той с невярващ глас.

— Пред една къща — лаконично отвърна Асото.

Уди поведе групата в посоката, от която беше дошъл Асото, допускайки, че там най-вероятно ще намери останалите. Отново се заоглежда да види някоя особеност на терена, която да съответства на картата му, ала още беше твърде тъмно. Чувстваше се непотребен и глупав. Той беше офицерът. Той трябваше да решава подобни проблеми. По пътя намери още хора от взвода. После стигнаха до някаква вятърна мелница. Уди реши, че не може повече да обикаля без посока и потропа на вратата на мелничарската къща. На горния етаж се отвори прозорец и мъжки глас попита:

— Кой е?

— Американците. Vive la France![11] 

— Какво искате?

— Да ви освободим — отговори Уди на школския си френски. — Обаче първо ми трябва малко помощ с картата.

— Слизам — отвърна през смях мелничарят.

След минута Уди вече беше в кухнята и разстилаше картата на масата под ярката светлина на лампата. Мелничарят му показа къде се намират. Не беше толкова зле, колкото Уди се беше опасявал. Въпреки паниката на капитан Бонър се бяха озовали само на четири мили североизточно от Еглиз-де-Сьор. Мелничарят проследи по картата най-подходящия път. В кухнята се промъкна едно момиченце на около тринадесет години, облечено в нощница.

— Маман казва, че сте американец.

— Точно така, госпожице.

— Познавате ли Гладис Анджелъс?

Уди се разсмя.

— По една случайност се запознах с нея в дома на бащата на един приятел.

вернуться

10

„Спрете!“ (фр.) (бел. пр.).

вернуться

11

„Да живее Франция!“ (фр.) (бел. пр.).

1 ... 316 317 318 319 320 321 322 323 324 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)