Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Когато прецени, че е готов, Уди отново се огледа.
За проба тракна два пъти. Веднага някъде право пред него се чу отговор. Уди заджвака през водата. Подуши мирис на повръщано. Тихо попита:
— Кой е там?
— Патрик Тимъти.
— Аз съм лейтенант Дюър. Следвай ме.
Тимъти скочи втори, затова Уди прецени, че ако продължава да се движи в същата посока, има голяма вероятност да срещне и останалите. Петдесетина ярда по-нататък се натъкна на Мак и Джо Димящия, които се бяха открили един друг. Излязоха от водата и се озоваха на тесен път и тогава намериха и първите жертви. Лони и Тони с базуките се бяха приземили твърдо. — Лони май е мъртъв — рече Тони. Уди провери: прав беше. Лони не дишаше. Като че ли вратът му беше счупен. Самият Тони не можеше да се движи и Уди прецени, че е със счупен крак. Инжектира му морфин и го завлече от пътя в следващата нива. Тони трябваше да остане тук и да чака санитарите. Уди нареди на Мак и Димящия да скрият тялото на Лони, понеже се боеше, че то може да отведе германците право при Тони. Помъчи се да огледа пейзажа — напрягаше се да разпознае някоя особеност, която да прилича на картата. Невъзможна задача, особено в тъмното. Как щеше да поведе хората към целта, щом не знае къде се намира? Имаше основания да вярва единствено, че не са скочили на правилното място.
Уди чу особен шум и след миг видя светлина.
Направи знак на хората да се снишат.
Не се предполагаше парашутистите да ползват фенерчета, а французите имаха вечерен час. Следователно идеше германски войник.
В слабата светлина Уди видя велосипед.
Изправи се и се прицели. Канеше се незабавно да застреля човека, но нещо го спря. Вместо да стреля, той се провикна:
— Стой! Arrêtez![10]
Велосипедът спря.
— Здрасти, началство! — отговори велосипедистът. Уди позна гласа на Уебър Асото.
Свали карабината.
— Къде намери колелото? — попита той с невярващ глас.
— Пред една къща — лаконично отвърна Асото.
Уди поведе групата в посоката, от която беше дошъл Асото, допускайки, че там най-вероятно ще намери останалите. Отново се заоглежда да види някоя особеност на терена, която да съответства на картата му, ала още беше твърде тъмно. Чувстваше се непотребен и глупав. Той беше офицерът. Той трябваше да решава подобни проблеми. По пътя намери още хора от взвода. После стигнаха до някаква вятърна мелница. Уди реши, че не може повече да обикаля без посока и потропа на вратата на мелничарската къща. На горния етаж се отвори прозорец и мъжки глас попита:
— Кой е?
— Американците. Vive la France![11]
— Какво искате?
— Да ви освободим — отговори Уди на школския си френски. — Обаче първо ми трябва малко помощ с картата.
— Слизам — отвърна през смях мелничарят.
След минута Уди вече беше в кухнята и разстилаше картата на масата под ярката светлина на лампата. Мелничарят му показа къде се намират. Не беше толкова зле, колкото Уди се беше опасявал. Въпреки паниката на капитан Бонър се бяха озовали само на четири мили североизточно от Еглиз-де-Сьор. Мелничарят проследи по картата най-подходящия път. В кухнята се промъкна едно момиченце на около тринадесет години, облечено в нощница.
— Маман казва, че сте американец.
— Точно така, госпожице.
— Познавате ли Гладис Анджелъс?
Уди се разсмя.
— По една случайност се запознах с нея в дома на бащата на един приятел.
10
„Спрете!“ (фр.) (бел. пр.).
11
„Да живее Франция!“ (фр.) (бел. пр.).