Гравитационна дъга [bg]

И тъй, нашият Нериш е насочващ и още как. И всеки ден по Ракетно Пладне има смърт и пиршество… Обаче Нериш е успял, на млади години, да избегне почти всичко от изброените благини.

В действителност, от времето на Чичерин и Джакъп Кулан, които бяха прекосили бързешком степта в северна посока, за да открият тяхната Киргизка Светлина, не е имало случай двама души да се прокрадват към някой Свещен Център999 толкова зле екипирани и лошо подготвени. Пролуката във времето е около десет години. И тя придава на това забавление почти същата уязвимост от рекордьорите, както и бейзболът, един спорт в еднаква степен оплетен в паяжината на интриги и зловещи бели внушения.

Приближаването до Свещения Център скоро ще се превърне в любимото забавление в Зоната. Успокоителният му апогей кажи-речи е настъпил. Скоро на терена ще излязат шампиони, експерти и заклинатели от всякакъв ранг и сан, много повече отколкото през общоизвестната предишна история на играта. Ако цялото това начинание е честно и почтено, то ще бъде управлявано от слънцето. Кривата на Гаус ще се разпростре напред към отличното разпределение. И непрокопсаници като Нериш и Слотроп дотогава ще са били вече отстранени1000.

Слотроп, както бе отбелязано още през епохата на „Анубис“, е започнал да отслабва, да се разпръсква. „Индивидуалната плътност“, — в своя пенемюндски кабинет, отстоящ само на няколко крачки оттук, Курт Мондауген формулира Закона, който един ден ще получи неговото име, — „е пряко пропорционална на временната пропускателна способност“.

„Временната пропускателна способност“ е широчината на честотната лента, на твоето настояще, на твоето сега. Това е познатото „Δt“, разглеждано като зависима променлива. Колкото по-дълго живееш с миналото и с бъдещето, толкова по-голяма е твоята пропускателна способност и толкова по-плътна е твоята персона. Но колкото по-тясно и ограничено е усещането ти за Сега, толкова по-разреден си. Възможно е да изпаднеш дотам, че едва-едва ще помниш какво си правил допреди пет минути, или дори — какъвто е настоящият случай със Слотроп — какво правиш тук, в подножието на този колосален извит насип…

— А ние какво… — обръща се той към Нериш, с глуповато зяпнала уста.

— Какво ние какво?

— Какво?

— Ти каза „А ние какво…“ и после млъкна.

— Сериозно! ’Кви странни неща говоря.

Що се отнася до Нериш, той е прекалено бизнес ориентиран. И винаги е гледал на тази голяма Елипса по очаквания от него начин. Грета Ердман напротив виждаше как ръждясалите величия тук раболепничат в упование, точно както са правили някога, със закачулени лица и гладки капаци покриващи Нищото… всеки път, когато Танац стоварваше камшика върху кожата й, бе за нея тласък към ново проникване в Центъра: с всяко шибване малко по-навътре… докато тя е уверена, че някой ден, ще го съзре за първи път и оттогава нататък то ще се превърне в безусловна потребност, ръководна цел… п-п-пл-пля-я-я-с, там навръх височината над върховете на дърветата се очертават черните като костен въглен подпори на водонапорните кули приведени към голямото околище, озарявани от мрачна и натъртено лилава като пенемюндски залез светлина, в напълно подходящото за изстрелване забавено студено време… продължителен взор от гребена на някоя холандска дига към небето, което се движи толкова равномерно и жълто-кафяво, че слънцето може да е навсякъде зад него, и въртящите се кръстове на вятърните мелници могат да се окажат неясните очертания на спиците на самия ужасен КолоЕздач, Слотроповият Ездач, двете му експлозии там горе, неговият небесен велосипедист…