![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Е, хайде сега — и в този момент Нериш се сблъсква с тях.
О — примигва срещу часовоя. — Не чуваш ли музиката, сержант? Защо не си в Монтажния Корпус, заедно с другарите ти? Там, доколкото разбрах, няколко пламенно нетърпеливи госпожици във възможно най-очарователен неглиже ги забавляват, „цуни-гуни“, чаткаш, нали?
Предполагам всичко това е наистина прекрасно, — отвръща часовоят, — за някои хора.
По дяволите. — Тактиката явно е неуспешна.
А и освен това, е забранено, глупаци такива.
Нериш въздъхва, вдига бутилката, стоварва я със замах надолу или нагоре, бам-м-м върху тила на часовоя, изхлузва подшлемника му и това е.
Ах, какви сте непослушници, — леко обиден, руснакът се навежда да вдигне подшлемника. — Наистина трябва и арестувам и двама ви.
Я стига си дрънкал — ръмжи Слотроп, размахвайки тлеещата пура и „коктейла Молотов“ — Бързо давай оръжието си, Иван, или ще те превърна в жива сигнална ракета!
— Подляри такива — мръщи се часовоят, сваляйки прекалено бързо своя „Дегтярьов“, обаче Слотроп отскача леко настрана, прицелва обичайния бърз ритник в слабините му и не улучва, но избива от ръцете му автомата, за който Нериш предвидливо се хвърля. — Говеда — хленчи руснакът — о, какви сте гадни, противни… — и офейква в нощта.
— Две минути — Нериш вече е в помпената станция.
Слотроп издърпва автомата от ръцете му и го последва тичешком, увеличавайки скоростта надолу по един наклонен коридор. Стъпките им кънтят все по-бързо и по-звънливо по бетона, стигат до метална врата, зад която чуват как Скачачът пее и дърдори нещо като пиян. Слотроп освобождава предпазителя на автомата и Нериш блъска вратата и нахлува. Вътре седи красива блондинка от спомагателната служба с черни ботуши и очила със стоманени рамки и стенографира всичко казано от Скачача, който се е облегнал тържествено самодоволно на тръба за охлаждаща студена вода с диаметър два метра разпростряна по протежение на цялата зала.
— Хвърлете го този молив — заповядва Слотроп. — И така, къде е майор Ждаев?
— На съвещание. Ако бъдете така любезен да съобщите името си…
— Наркотик, — крещи Нериш — те са му дали някакъв наркотик! Герхард, кажи нещо, Герхард!
Слотроп разпознава симптомите.
— Това е Натриев Амитал. Няма страшно. Да вървим.
— Очаквам майорът да се върне всеки момент. Те са горе в караулната стая, пушат. Ще оставите ли номер, на който той да се свърже с вас?
Слотроп се вмъква под една от мишниците на Скачача, под другата застава Нериш и в същия момент на вратата силно се тропа.
— Пушат ли? Какво пушат?
— Оттук, Слотроп.
— Аха.
Двамата извеждат Скачача през друга врата, която Слотроп заключва и затиска с тежък канцеларски шкаф, после извличат Скачача нагоре по стълба до дълъг прав коридор, осветен от шест-седем лампи, между които е абсолютна тъмнина. По стените от пода до тавана се точат дебели снопове измерителни кабели.
Свършено е с нас — хрипти Нериш. До измерителния бункер има 150 метра и никакво прикритие, освен сенките между лампите. — Достатъчно е тези приятелчета да пуснат само един откос.
— Тя хетероскоростта по нищо не лае — вика Герхард фон Гьол.
— Опитай да повървиш самостоятелно — Слотроп още малко и ще се насере от страх — Хайде бе, човек, защото ще ни опушкат. — Следва ги ехото на грохот по тунела. Приглушен откос автоматична стрелба. И още един. Внезапно през две езерца бледа светлина напред изниква в напълно осезателен вид Ждаев, на връщане в своя кабинет. Придружаван от приятел, който се усмихва от 40 метра, веднага щом зърва Слотроп: широка стоманена усмивка. Слотроп изпуска Скачача и тичешком стига да следващата лампа, с готово за стрелба оръжие. Руснаците премигват озадачено. — Чичерин! Хей!
Двамата застават един срещу друг, всеки в своя осветен кръг. На Слотроп му идва наум, че е в по-изгодно положение спрямо тях. Усмихва се полуизвинително, накланя дулото към тях, пристъпва напред. След дискусия проточила се излишно дълго, Ждаев и Чичерин решават да вдигнат ръце.
— Ракетчик!
— Здрасти.
— Какво правиш в такава фашистка униформа?
— Прав си. Май ще е по-добре да се запиша в Червената армия.
Нериш оставя Скачача да клюма опрян на дебел сноп гладки изолирани с гума и сребриста мрежа кабели, и се приближава, за да разоръжи двамата руснаци. Зад гърбовете им в края на тунела войниците продължават с усилията да разбият вратата.