Гравитационна дъга [bg]

Чичерин не възразява, но явно е объркан.

— Кой трябва да бъда сега?

О, мамицата му… виж какво, само им кажи да проверят помпената станция там горе. Спешно е. — Слотроп жестикулира и мърда устни в синхрон, докато Чичерин говори. Изглежда номерът минава. Двамата войници наистина отдават чест и се връщат през вратата, която току-що са разбили.

Маймуни такива — клати глава Чичерин. — Тези черни маймуни! Ракетчик, ти откъде знаеше? Не си разбрал, разбира се, но Черният Феномен е знаел. Браво на теб. Двама от тях ме гледаха през прозореца. И си помислих… ами, нали разбираш: просто си помислих това, което ти си мислел, че ще мисля…

Но Слотроп е извън зоната на чуваемост. Скачачът вече е в състояние да върви в спънат бавен ход. Стигат до измерителния бункер, незабелязани, без да се натъкват на никого. Зад врата от бронирано стъкло, зад собствените им отражения, е някогашният изпитателен корпус с напълно изпотрошени прозорци, маскировка от редуващи се черно-сиви вълни в стил немски експресионизъм покрива цялата конструкция. Двамата войници са там, естествено, обикалят край помпената станция, гледат, нищо не намират. След малко изчезват отново вътре, и Нериш отваря вратата.

— Побързайте. — Излизат навън, насред арената на действие.

Минава доста време докато изкачат обратно склона и навлязат в гората. Показват се Ото и Хилде. Те са чопнали от колата на Ждаев и съответно от неговия шофьор ръчката за разпределителя на запалването. И тъй четиримата сега опитват да изнесат чуруликащия полезен товар Герхард фон Гьол нагоре по тези няколко отвратителни метра пясъчен насип, това трябва да е най-лошо конструираната силова уредба, която въпросният изпитателен стенд е виждал от много време насам. Ото и Хилде дърпат Скачача за ръцете, Нериш и Слотроп бутат отдолу задника му. Почти по средата на изкачването Скачачът изстрелва чудовищно гръмовна пръдня, която отеква няколко минути из цялата историческа елипса, а сега за вас уважаема публика, моето анално впечатление от А4…

— Да те еба и загубеняка! — ръмжи Слотроп.

— Зелен кон от астероид и кост, изправен на задните крака — кима в отговор Скачачът.

Заглъхналите вече музика и дърдорене от Монтажния Корпус са заменени от неприятно затишие. Най-после бяха превалили върха и навлезли в гората, където Скачачът опира чело в стъблото на едно дърво и започва неудържимо да повръща.

— Нериш, ще рискуваме ли живота си заради този мърляч?

Обаче Нериш е зает, помага на своя приятел да опразни стомаха си.

— Лошо ли ти е, Герхард? Какво да направя?

Просто прелест! — задушава се Скачачът и по брадата му тече бълвоч. — Ах-х-х, ’ного ми е гот!