![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Майор Ждаев — кима Скачачът пристъпвайки бавно по пасарела, а в същото време зад майора изглежда спира камион пълен с войници в работни униформи, интересно, защо им е да носят тези автомати и карабини, ако са дошли само да разтоварват…
Точно така. Още преди някой да мръдне, те са скочили долу и обкръжават Ждаев и Скачача, с готови за стрелба оръжия.
— Не се безпокойте. — Ждаев маха с ръка и широко усмихнат тръгва бавно обратно към автомобила, прегърнал Скачача. — Ще задържим за малко приятеля ви. Можете да продължите вашата работа и да отплавате. Ние ще имаме грижата той да се върне благополучно в Свинемюнде.
— Какво става тук, по дяволите? — ръмжи госпожа Гнаб, излизайки от рубката.
— Кого арестуват? — появил се е Хафтунг, трепери разтърсван от спазми, непрекъснато пъха и изважда ръце от различни джобове. — Ами договорът ми? Какво ще стане с нас?
Щабният автомобил тръгва. Войници започват един след друг да се качват на камиона.
— Мамицата му — потъва в размисъл Нериш.
— Мислиш, че ни преметнаха и това значи арест, а?
— Според мен Чичерин реагира непропорционално. Точно както каза ти.
— О, а сега…
— Не, не — хваща го за ръкава — той е прав. Ти си безобиден.
— Благодаря.
— Предупредих го, но той само се изсмя. „Още един скок, Нериш. Нали трябва непрекъснато да скачам?“
— Е, какво искаш да направиш сега, да го освободиш ли?
По средата на лодката е възникнала някаква суматоха. Руснаците са отметнали брезента и разкрили оплесканите в бълвоч шимпанзета, а също и са отворили сандък с водка. Хафтунг премигва и трепери. Волфганг лежи по гръб и смучи от бълбукащо шише с водка, което е стиснал с краката. Някои шимпанзета мируват, други налитат на бой.
Някак си, — на Слотроп му се ще Нериш да престане да се изразява по такъв начин — му дължа… поне това.
Е, аз пък не — Слотроп отскача от внезапна струя жълта шимпанзешка бълвоч. — Би следвало той да може да се грижи сам за себе си.
Речта му определено е доста претенциозна. Обаче по душа той не е параноик, защото при работа като неговата, това би било истинско бедствие.
В този момент едно шимпанзе захапва крака на съветски младши сержант. Той изкрещява, вади своя „токарьов“ и стреля от бедро, но шимпанзето вече е скочило на фала994. Още дузина животинки, много от тях понесли бутилки водка, вкупом тръгват към пасарела.
— Не ги оставяйте да се измъкнат — крещи Хафтунг.
Тромбонистът подава сънен глава от люка, за да попита какво става, и още преди да осъзнае положението, три чифта розови стъпала нагазват лицето му. Разлигавени от похот червеноармейци гонят насам-натам към носа и кърмата момичета, чиито пайети припламват на следобедното слънце, а перата им потрепват неудържимо. Госпожа Гнаб дръпва нейната парна свирка и подплашва останалите шимпанзета, които се присъединяват към паническото бягство към брега.
— Хванете ги, — умолява Хафтунг, — някой да ги хване.
Слотроп се озовава между Ото и Нериш, изблъскан по мостчето на брега от войниците, които преследват шимпанзета или кордебалетистки, или опитват да замъкнат товара на брега. Сред пръски вода, ругатни и момичешки писъци откъм другия борд непрекъснато прииждат кордебалетистки и музиканти и се лутат насам-натам. Трудно е да се разбере какво, по дяволите, става тук.
— Слушай. — Госпожа Гнаб се надвисва през борда.
Сигурно имате някакъв план. — Слотроп е забелязал предпазливо присвитите й очи.
Трябва да предприемеш отвличаща маневра.
Какво? Какво?
Шимпанзета, музиканти, танцьорки. Всички те са за примамка. Докато вие тримата се проврете и отмъкнете Скачача.
Можем да се скрием — Нериш се оглежда в гангстерски стил. — Никой няма да забележи. Да, точно така! Корабчето може да отплава, все едно че сме на борда!
Не и аз — заявява Слотроп.
Ха! Ха! — отзовава се госпожа Гнаб.
Ха! Ха! — повтаря Нериш.
Аз ще остана в дрейф на канала, — продължава шантавата майка, — между островчето и онова триъгълно нещо, което са построили на брега.
Изпитателен стенд номер X.
Лесно запомнящо се именце. Мисля, че дотогава приливът ще бъде достатъчно дълбок. Запалете огън. Ото, отвързвай ни и да потегляме веднага.
Zu Befehl, Mutti!995
994
Фал (мор.) — разстояние между две палуби. — Б.пр.
995
Слушам / Тъй вярно, мамо (нем.). — Б.пр.