Гравитационна дъга [bg]

От високото долитат изстрели, а после и автоматен откос, вероятно Нериш отвръща на огъня. Ото е прегърнал неговата Хилде.

— Някой може ли да разчита морзовата азбука? — пита момичето до Слотроп, — защото някаква светлинка примигва, ето там, виждате ли, на върха на онова островче? от пет-шест минути вече. — Три точки, точка, точка, още три точки. Отново и отново.

— Хм-м-м, СЕЕС — размишлява Феликс.

— Може да не са точки — предполага тенор-саксофонистът — а тирета.

— Интересно, аз го разчитам като ОТТО — отбелязва Ото.

— Това е името ти — уверява го Хилде.

— Мамо! — крещи Ото, тичешком навлиза във водата и ръкомаха към премигващата светлина. Феликс започва да издухва бумтящи ноти с тубата над водата и останалите оркестранти се присъединяват. Тръстикови сенки пронизват пясъка, когато връхлитат прожекторите. Изревава мотор на лодка. — Ето я, идва — Ото подскача насам-натам в тресавището.

— Хей, Нериш. — Слотроп присвива очи, опитва да го открие в светлина, която през цялото време е била твърде слаба. — Хайде. Оттегляй се. — Без отговор. Но стрелбата продължава.

Лодката се носи като че безконтролно и на максимална скорост към тях, с изгасени ходови светлини. Изглежда госпожа Гнаб е решила да я забие в Пенемюнде? Не, ето тя дава пълен назад, лагери скърцат и пищят, изпод витлата избиват гейзери, лодката прави рязък завой и спира.

— Всички на борда — реве тя.

А Слотроп вика и призовава Нериш. Госпожа Гнаб натиска парния клаксон. Но отговор няма.

— Мамка му, трябва да го измъкна… — Феликс и Ото хващат Слотроп отзад, дърпат го обратно към лодката, а той рита и псува. — Те ще го убият, кретени такива, пуснете ме… — По дюната, между тяхното разположение и Изпитателен Стенд VІІ, се разпръсват тъмни силуети, оранжеви огънчета просветват на нивото на пояса, и секунда по-късно се чуват изстрели.

— Ще ни убият — Ото избутва Слотроп през борда и се претъркулва след него. Прожекторите вече са ги открили и лъчите им ги пронизват. Стрелбата звучи по-силно, пръски и топчета по повърхността на водата, куршуми чаткат по корпуса на лодката.

— Тук ли са всички? — озъбва се в усмивка госпожата — Добре, добре! — Една последна маймуна се протяга, Хафтунг я хваща за ръката и в продължение на няколко метра тя виси извън борда с крака във водата, в това време лодката потегля с пълен ход и едва тогава шимпанзето успява да се изкатери и прехвърли вътре. Стрелбата ги следва в морето, но те вече извън обсега й, най-после достатъчно далеч и не я чуват.

— Хей, Феликс — обажда се тенор-саксофонистът — как мислиш, има ли някаква концертна дейност на Свинемюнде?