![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
По моите маймуни ли стрелят — потраквайки зъби пита Хафтунг. — Те са по 2000 марки бройката. Как ще си възвърна парите?
Семейство мишки прекосява релсите, тичайки по стъпалото на Слотроп.
— Очаквах, че тук е просто едно голямо гробище. Но сигурно не е.
Когато пристигнахме, ние само разчистихме толкова пространство, колкото ни беше нужно — припомня си Нериш. — А другото така си и остана, гората, животните… навярно все още има елени някъде там. Големи мъжкари с тъмни рога. А птиците, бекасини, водни кокошки, диви патици, шумът от изпитанията ги прогони към морето, но те винаги се връщаха, когато поутихваше.
Дори още преди да стигнат аеродрума, те на два пъти биват принудени да се разпръснат из гората, първо заради един охранителен патрул, а после заради локомотив идващ с пуфтене от Пенемюнде-Изток, фаровете прорязват рядката нощна мъгла, по стъпенките и стълбите висят войници с автомати. Звънти, скрипти и трака стомана в нощта, войниците дърдорят докато минават край тях и не се забелязва никакво напрежение.
— Може да търсят нас, все пак — шепне Нериш. — Да побързаме.
През една горичка, а после внимателно на открития аеродрум. Остър лунен сърп в небето. Маймуни, провесили почти до земята ръце, потичват по пистата, озарявана от костопрозирна светлина. Прекосяването е нервно. Всички са идеални мишени, няма прикритие освен самолети унищожени на място от въздуха и превърнати в мощи: ръждясали подсилващи надлъжни ребра, обгоряла боя, вкопани в земята задкрилки. На юг блестят светлините от бившия военно въздушен комплекс. По пътя около далечния край на пистата от време на време боботят камиони. В казармите пеят, а другаде свири радио. Вечерни новини отнякъде. Прекалено далеч е, за да бъдат чути думите или да бъде различѐн езикът, само усърдния монотонен говор: новините, Тайрън, случват се без твое участие…
Пресичат бетонираната площадка, стигат до пътя, и приклякат в дренажа, заслушани за движение на превозни средства. Внезапно отляво се включват жълтите ограничителни лампи на пистата, чиято двойна верига се простира към морето, примигват два-три пъти и се стабилизират.
— Някой пристига — предполага Слотроп.
— По-вероятно заминава — отсича Нериш. — Да побързаме.
Обратно сред боровата гора, вървят по трамбован черен път към Изпитателен Стенд VІІ и започват да събират изостанали и загубени момичета и шимпанзета. Обгръща ги миризма на бор: краищата на пътя са засипани със стари иглички. Надолу по склона се появяват светлини: дърветата лека-полека оредяват и после пред очите им се появява площадката на изпитателния стенд. Сградата на монтажния корпус се издига на трийсетина метра и закрива звездите. Между отворените плъзгащи врати има висока ярка полоса и светлината се разпръсква навън.
— Това ми прилича на колата на майора — Нериш хваща ръката на Слотроп — И моторът не е изключен.
А също и множество прожектори по оградите от бодлива тел, плюс почти цяла дивизия охранители, кръстосващи наоколо.
— Изглежда сме на точното място — Слотроп е леко нервен.
— Ш-ш-т-т — Самолетен шум, едномоторен изтребител, лети в кръг ниско над боровете и захожда за кацане. — Нямаме много време — Нериш събира останалите и дава указания. Момичетата трябва да вървят най-отпред, да пеят, танцуват и изкусяват изгладнелите за жени варвари. Ото ще опита да открадне автомобила, Хафтунг ще събере всички и ще ги подготви за среща с рибарската лодка.
Цици и дупета, — мърморят момичетата, — цици и дупета. Само за това сме тук.
О, я млъквайте — ръмжи ООД Хафтунг, което е обичайният му начин за общуване с прислугата.
Междувременно, — продължава Нериш, — аз и Слотроп ще отидем да потърсим Скачача. Когато го намерим, ще опитаме да ги подбъзикнем да открият огън. Това ще бъде сигнал за вас да побегнете с все сила.
Да, явно се очертава пукотевица — отбелязва Слотроп. — А-а-а какво ще кажете за това? — току-що му е хрумнала блестящата идея да приложат стария номер на „Киселината“ Бумер с фалшиви „коктейли Молотов“. Ухилен той вдига бутилка водка и я сочи.
Да, обаче тая течност е много трудно запалима.