![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Слотроп и Нериш притичват зад един склад, намират товарен вагон и се скриват в него. Никой не ги забелязва. Шимпанзета сноват във всички посоки. Преследващите ги войници изглеждат вече наистина ядосани. Някъде кларинетист свири гами на своя инструмент. Моторът на корабчето се закашля, изръмжава и витлата разпенват водата. След малко Ото и неговото момиче се покатерват на вагона, задъхани.
Е, Нериш — Слотроп решава, че може да попита — ти как мислиш?, къде са го отвели, а?
От това, което успях да видя, Блок 4 и целия този комплекс на юг бяха празни. Вероятно са го отвели в монтажния корпус до Изпитателен Стенд VІІ. Под онази голяма елипса. Там има подземни тунели и помещения, идеално място за щаб. Изглежда почти всичко там е устояло отлично, въпреки че Рокосовски е получил заповед да изравни всичко със земята.
Имаш ли оръжие? — Нериш клати отрицателно глава — И аз също нямам. Абе, що за чернопазарен далавераджия си, като нямаш оръжие?
Аз работех по инерционното насочване. Ти какво, очакваш пак да се занимавам с това?
Е-е-е, какво ще можем да използваме тогава? Мозъците си, а?
Небето в пролуките на дъсчените стени на вагона притъмнява, облаците придобиват оранжеви, мандаринови, тропически оттенъци. Ото и неговото момиче си шепнат в един ъгъл.
Тоя го отпиши — Нериш с неговия жлъчен език. — За пет минути се отдели от мамчето и стана вече Казанова.
Ото разяснява задълбочено своите възгледи относно Заговора на Майките. Рядко се срещат момичета проявяващи съчувствено желание да слушат. Майките се събират веднъж годишно, тайно, на гигантски конгреси, и обменят информация. Рецепти, игри, ключови фрази, които да използват с техните деца.
Какво казваше майка ти, когато искаше да те накара да се чувстваш виновна?
— „Съсипвам се от работа!“ — отвръща момичето.
— Точно така! И ми готвеше тези ужасни яхнии с картофи и лук…
— И шунка! Парченца шунка…
— Виждаш ли, разбираш ли? Това не може да бъде случайно! Те си имат състезание за Майка на Годината, кърмене, смяна на пелени, засичат им времето, конкурси за различни яхнии, да… и после, към края, започват да вкарват в употреба децата. На сцената излиза Главният Обвинител. „Албрехт, след малко ще доведем тук майка ти. Ето един «люгер»996, напълно зареден. Държавата ще ти гарантира безусловна неприкосновеност от всякакво съдебно преследване. Можеш да правиш всичко, което пожелаеш, независимо каквото е то. Успех, момчето ми.“ Пистолетите са заредени с халосни патрони, естествено, обаче клетото дете не знае това. За финала се класират само майките, по които е било стреляно. Включват психиатри, а арбитрите седят с хронометри и отчитат колко бързо ще се пречупят децата. „Хайде сега, Олга, кажи, нали Мути постъпи прекрасно, като разтрогна връзката ти с онзи дългокос поет?“ „Херман, ние разбрахме колко мно-о-о-го близки сте с майка ти. Нали помниш когато тя те хвана да мастурбираш в една нейна ръкавица? Какво ще кажеш, а?“ Наблизо стоят в готовност санитари, за да издърпат олигавените, пищящи и обхванати от спазмени конвулсии деца. Накрая на сцената остава само една Майка. Увенчават главата й с традиционната окичена с цветя шапка, връчват й кълбо с кръст и скиптър, които в нашия случай представляват позлатени камшик и парче задушено месо, а оркестърът свири откъси от „Тристан и Изолда“997.
□ □ □ □ □ □ □
Излизат от вагона в отминаващия вече сумрак. Просто една заспала лятна вечер в Пенемюнде. Над главите им ято патици прелита на запад. Няма руснаци наоколо. Над входа на склада свети единична крушка. Ото и неговото момиче хванати за ръка вървят бавно по пристана. Към тях подскачайки доближава една маймуна и хваща свободната ръка на Ото. На север и юг Балтика непрекъснато разгръща ниски бели вълни.
— Какво става? — пита кларинетистът.
Вземи си банан — тубистът с пълна уста е напъхал в камбаната на своя инструмент доста голяма връзка.
Вече е нощ, когато тръгват. Спасителният екип по отвличането на Скачача поема по релсите към вътрешността на острова. Борове се извисяват от двете страни на насипа от сгурия. Отпред притичват дебели шарени зайци, само белите им петна се виждат, няма основание да предполагат, че това действително са зайци. Хилде, приятелката на Ото, излиза грациозно от гората с неговото кепе напълнено догоре с кръгли къпини, прашно сини, сладки. Музикантите затъкват бутилки водка във всички налични джобове. Това е днешната вечеря и Хилде коленичи сама до къпиновите храсти и шепнешком отправя молитва от името на всички тях. От околните блата вече долитат първите цвъртения, високочестотното писукане на ловуващ прилеп, и вятърът по върховете на дърветата. А също и, някъде отдалеч, един-два изстрела.
996
Т.е. Парабелум — немски полуавтоматичен пистолет, калибър 9 мм, патентован в 1898 г. от австрийския оръжеен конструктор Георг Люгер (1849–1923). Наречен е „Parabellum“ — от латинската пословица „Si vis pacem, para bellum“ (лат. „Ако искаш мир, готви се за война“). — Б.пр.
997
Опера (1865) от Рихард Вагнер (1813–1883). — Б.пр.