![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Обгорена безпомощна решетъчна конструкция: онова, което е било дървено, сега улегва безсилно. Сред руините се мяркат зелени човешки силуети. Тук мащабът и размерите са много объркващи. Войниците изглеждат по-големи отколкото би трябвало да бъдат. Зоопарк? стрелбище? Ами, по малко и от двете. Госпожа Гнаб напредва безгрижно-спокойно и с намалена скорост към сушата, край блатистата брегова линия. Все повече стават признаците за окупация: паркинги за камиони, палатки, загон препълнен с коне, петнисти, дорести, снежнобели, кърваво червени. От зелената тръстика излитат като при експлозия диви летни патици, мокри и капещи, заобикалят над кърмата на лодката и се спускат в оставяните от нея дири, където правят половинметрови подскоци по водата и крякат. Високо в слънчевата светлина се рее белоопашат орел. Синя морска вода изпълва бомбени и снарядни кратери със загладени краища. Казарми с отнесени покриви: избелели от слънцето кости от гръбнаци и ребра на тези създания, който някога са подслонявали половината пророци Йона на разгромяваната Европа. Но там, където земята е била разчиствана и подравнявана за жилища или кантори, отново са започнали да растат дървета, борове и букове, през пукнатините в тротоарите, навсякъде животът се захваща, израства зеленото лято на ’45 година, а горите по възвишенията са все така гъсти.
Сега минават край внушителния почернял скелет на Експериментален Ракетостроителен Завод, чиито останки са разпръснати по земята. Последователно, като спирки по кръстния път, изникват бетонните грамади на изпитателните стендове, някои напукани и разрушени, други почти скрити зад дюните и Нериш почтително ги изрежда, VІ, V, ІІІ, ІV, ІІ, ІХ, VІІІ, І, а накрая VІІ и X — стендовете на самата Ракета, където е стояла и откъдето най-после е излетяла. От закриващите ги някога дървета са останали само овъглени стъбла.
Заобикалят северната издатина на полуострова и стената от изпитателни стендове и наземни съоръжения се отдръпва, сега плават край Пенемюнде-Запад, някогашната територия на луфтвафе992. Далеч, отдясно на борд през синкавата мъгла блещукат скалите на Грайфсвалдер Ои. Наклонени бетонни пускови уредби, на които по-рано са провеждали изпитания на Фау-1 или ракетни бомби, сочат към морето. Надупчени от бомбени кратери, накамарени с парчета от настилка и строшени „месершмити“, бързо проплават писти, разбягали се във всички посоки из полуострова: над арката на черепа, отново на юг към Пене, а там, над полегатите хълмове на много километри от лявата скула се издига червенотухлената кула на катедралата във Волгаст, а още по-близо, шестте комина на електростанцията, бездимни над Пенемюнде, са оцелели от смъртоносните натоварвания на месец март… Бели лебеди плават бавно сред тръстиките, фазани прелитат над високите борове. Някъде с ръмжене се пробужда мотор на камион.
Госпожа Гнаб завива рязко и навлиза в тесния залив на пристанището. Лятно спокойствие е обзело всичко: неподвижни вагони на релсите, войник седнал на варел от нафта с оранжев капак опитва да свири на акордеон. Може би просто се забавлява колкото да мине времето. Ото пуска ръката на неговата кордебалетистка. Майка му изключва мотора и той пристъпва с широка крачка на кея и потичва в тръс да закрепи швартовото въже за кнехта993. Следва кратка пауза: дизелови изпарения, блатни птици, спокойно безделие…
Иззад ъгъла на съседния товарен склад с трясък връхлита нечий щабен автомобил, спира с леко поднасяне и от задната му врата изскача един майор, който е по-дебел дори от Дуейн Марви, но с приятна, неопределено азиатска физиономия. Прошарената му коса, гъста като овча вълна, стърчи на всички страни около главата му.
— О, фон Гьол! — широко разтворени ръце, оградените от бръчици очи блестят от… това истински сълзи ли са? — Фон Гьол, скъпи приятелю!
992
Luftwaffe (нем.) — германските ВВС. — Б.пр.
993
Кнехт — колче на кея, за което се закрепват въжетата на акостиралия кораб. — Б.пр.