Хиляда и една нощ. Том II

— За бога, не я продавам! — викнал Нур ад-Дин.

— Слушай, момко! — рекъл му един от търговците. — Тази кърпа не струва повече от сто динара! Този чужденец ти плаща наведнъж хиляда! Печелиш цели деветстотин! Каква по-голяма печалба търсиш? Мисля, че като вземеш хилядата си динара, ще можеш да склониш онази, която я е изплела, да ти изплете друга, по-хубава! Пък ти ще спечелиш хиляда динара от този проклет чужденец, враг на нашата вяра!

Покорил се Нур ад-Дин и продал на чужденеца кърпата за хиляда динара. Онзи ги платил начаса. Нур ад-Дин понечил да отиде при неволницата си Мариам, да й разкаже какво му се е случило с чужденеца, но оня заговорил на търговците:

— Хора търговци, спрете Нур ад-Дин! Тази нощ ще ми бъдете гости! Нося буре с едно от най-старите гръцки вина, тлъст овен, плодове, ядки и благовония! А ти, Нур ад-Дин — продължил търговецът, — трябва да си с нас в подобна нощ! Благоволи, направи ни чест и ела с нас!

Търговците се заклели, че ще се разведат с жените си, ако Нур ад-Дин не дойде с тях. Всички затворили дюкяните си, помъкнали го със себе си и тръгнали след чужденеца, който ги въвел в красива просторна зала. Поканил ги да седнат, сложил софра със странна чуждоземска направа, върху която била изобразена блестяща картина с победител и победен, с обичащ и обичан, с питащ и отговарящ. Върху нея подредил съдини от китайски порцелан и кристал, пълни с ядки, плодове и благовония. Донесъл и буре със старо гръцко вино. Наредил да заколят тлъст овен и започнал да го пече, за да ги нахрани, да ги пои с онова вино, правел им знаци да наливат повече на Нур ад-Дин, за да го опият. Наливали му те, докато го напили. Когато видял, че е съвсем пиян, чуждоземецът му заговорил:

— Господине Нур ад-Дин, ще ми продадеш ли неволницата, която преди година купи в присъствието на тези търговци за хиляда динара? Аз ще ти платя пет хиляди — с четири хиляди повече, отколкото си дал!

Нур ад-Дин се възпротивил, но чуждоземецът продължавал да го пои с вино, да го залъгва с пари, докато вдигнал цената на неволницата до десет хиляди динара. И момъкът, съвсем пиян, викнал пред търговците:

— Продавам я! Давай десет хиляди динара!

Много се зарадвал чужденецът, търговците станали свидетели за договореното, а на сутринта чужденецът викнал стражите си и наредил:

— Донесете ми парите!

Донесли парите, той отброил десет хиляди динара и рекъл:

— Вземи тези пари за неволницата, която ми продаде тази нощ в присъствието на тези търговци мюсюлмани!

— Проклетник! — креснал Нур ад-Дин. — Нищо не съм ти продал, аз нямам неволници!

— Ти ми продаде неволницата си! — настоял чужденецът. — Тези търговци ще се закълнат, че си я продал!

— Така е, Нур ад-Дин! — потвърдили всички търговци. — Ти продаде неволницата си за десет хиляди динара, кълнем ти се! Вземи си парите и му предай девойката! Помниш ли, ти я купи за хиляда динара! От година и половина се наслаждаваш на хубостта й, всяка нощ подслаждаш живота си с нейната близост! И след всичко печелиш девет хиляди динара чиста пара! На всичко отгоре всеки ден тя ти правеше по един пояс, който ти продаваше за двайсет динара! Защо сега отричаш да си я продал, и смяташ, че печалбата ти е малка? Дори да си я обичал — не й ли се насити? Купи си друга, по-хубава! Ние ще те оженим за някоя от нашите дъщери и ще поискаме два пъти по-малък откуп! Нима щерките ни са по-малко хубави? Пък останалите парите останат главница за търговията ти!