Спомен за светлина

Шараите крещяха и ръсеха проклятия на непозната реч. Имаха много преливащи, но частта срещу него бе съставена от редовни войници, снаряжени с всевъзможни оръжия, най-вече мечове и щитове. Трупове бяха осеяли земята и това затрудняваше и двете страни. Хората на Джюйлин изпълняваха заповедите и натискаха срещу шарайските бойци, докато Айез Седай и вражеските преливащи си разменяха унищожителни сплитове.

Джюйлин боравеше с копие - оръжие, което му беше донякъде познато. Отделение шараи проби между пиките на Мик и Чарн. Офицерите носеха гръдни брони, странно увити в пъстроцветни платове, докато редовите войници носеха щавена кожа, подсилена с метални плочи. Гърбовете на всички бяха изрисувани на странни шарки.

Водачът на вражеската част на шараите размаха боздуган и го натресе в главата на един пиконосец, след това събори друг. Обърна се към Джюйлин и изрева някакво проклятие.

Джюйлин замахна лъжливо с копието и когато мъжът срещу него вдигна щита си, заби в празнината между гръдната броня и ръката. Светлина, якият мъж дори не трепна! Блъсна щита си в Джюйлин и го принуди да отстъпи назад.

Копието се изплъзна от потните му пръсти. Той изруга и посегна за мечотрошача си, оръжие, което познаваше добре. Мик и другите до него се бяха вкопчили в бой с останалите от отделението на шараите. Чарн се опита да му се притече на помощ, но побеснелият шарай стовари боздугана си в главата му и я пръсна на две като орех.

- Мри, проклето чудовище! - изрева Джюйлин, скочи напред и заби мечотрошача си във врата му. Други шараи бързо настъпваха към позицията му. Джюйлин се отдръпна назад, щом мъжът срещу него се свлече и издъхна. Тъкмо навреме, понеже вражеският воин вляво от него се опита да отнесе главата му с широк замах на меча си. Върхът на меча профуча покрай ухото му и Джюйлин инстинктивно вдигна оръжието си. Мечът се прекърши на две и той бързо довърши противника си с посичане в гърлото.

Заопипва трескаво по земята да вдигне копието си. Някъде наблизо западаха огнени кълба, от Айез Седай отзад и от шараите на Височините отпред. Пръст се посипа по косата му и полепна по кръвта по ръцете му.

- Дръж се! - изрева Джюйлин на мъжете си. - Да ви изгори дано, дръжте се!

Не трябваше да е тук. Трябваше да е някъде на топло, с Аматера, и да мисли за следващия престъпник, когото да залови.

Сигурно всеки мъж на бойното поле чувстваше същото. Всички искаха да са някъде другаде.

Единственото, което можеха да направят, бе да продължат да се бият.