Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Дръзка нахалнице! — крещеше мисис Пипчин и блъскаше бравата. — Махай се веднага оттук! Веднага си събирай партушините! Как се осмеляваш да говориш така на една благородна жена, която е видяла и по-хубави дни!
Мис Нипър й отговори от своята крепост, че съчувствувала на тези по-хубави дни, които е видяла мисис Пипчин, и че тя считала най-лошите дни от годината по-прилягащи на въпросната дама, само дето били твърде хубави за нея.
— Няма защо да си правите труда да вдигате шум пред вратата ми — рече Сузан Нипър — нито пък да замърсявате ключалката с погледа си аз си прибирам багажа и си тръгвам, давам ви клетвена декларация за това.
Вдовицата изрази голямото си задоволство от тази вест и като изрече няколко общи забележки за младите нахалници като цяло и по-специално за техните пороци, след като са били разглезени от мис Домби, се оттегли да приготви надниците на Нипър. А Сузан се зае да си нарежда куфарите, за да напусне незабавно и с достойнство, но като се сетеше за Флорънс, силно се разплакваше.
Не след дълго обектът на нейното съжаление дойде при нея, тъй като из къщата се бе разнесла новината, че Сузан Нипър е имала разправия с мисис Пипчин, че и двете са се обърнали към мистър Домби, че е имало уникален инцидент в стаята на мистър Домби и че Сузан напускала. Флорънс разбра, че последната част на тези объркани слухове до такава степен отговаря на истината, че Сузан вече бе заключила и последния си куфар и седнала отгоре му с бонето на глава, когато тя влезе в стаята й.
— Сузан! — възкликна Флорънс. — Нима ще ме напуснеш! Ти?
— О, за бога, мис Флой — разхълца се Сузан, — не ми казвайте нито дума, защото ще взема да се унижа пред онези Пипчинови, а аз не искам те да ме видят да плача мис Флой за нищо на света!
— Сузан! — извика Флорънс. — Скъпо момиче, стара моя приятелко! Какво ще правя без теб? Можеш ли така да си тръгнеш?
— Не-е-е-е, скъпа моя мис Флой, не мога наистина — ридаеше Сузан. — Но нищо не може да се направи, изпълних дълга си мис, наистина го изпълних. Не е моя вината. Подадох си оставката. Не мога да остана един месец защото тогава изобщо няма да мога да ви напусна скъпа накрая все пак трябва да ви напусна, не ми говорете мис Флой защото макар да съм много твърда аз все пак не съм мраморна врата.
— Какво се е случило? Защо стана така? — запита Флорънс. — Няма ли да ми разкажеш? — добави тя, тъй като Сузан поклащаше глава.
— Не-е-е, скъпа — отговори Сузан. — Не ме питайте, защото не трябва и каквото и да правите не се застъпвайте за мен с нито една дума тъй като нищо не може да се направи и само ще навредите на себе си така че господ да ви благославя ненагледна моя и простете ми за бедите които съм ви причинила и за всичките ми избухвалия през тези дълги години.
След тази сърдечно отправена молба Сузан прегърна господарката си.
— Скъпа моя много хора могат да дойдат да ви служат и ще бъдат щастливи да ви служат и ще ви служат вярно и предано — говореше Сузан — но никой не би могъл да ви служи с такава привързаност като мен или пък да ви обича така горещо, това е единственото ми утешение. Сбо-о-огом, мила мис Флой!
— Къде ще отидеш сега, Сузан? — запита разплаканата й господарка.
— Имам брат на село мис — фермер в Есекс — каза смазаната от скръб Нипър — който отглежда много кра-а-а-ви и прасета и аз ще отида дотам с пощенската кола и ще се настаня при него и не се грижете за мен, защото имам спестени пари в банката, скъпа, и не е необходимо веднага да започвам друга работа, което не бих могла, не бих могла да сторя, единствена моя господарке! — Сузан завърши думите си с горестни ридания, които веднага бяха прекъснати от раздалия се долу глас на мисис Пипчин. Щом го чу, тя изтри зачервените си и подпухнали очи и направи жалък опит да извика весело на Таулинсън да й наеме файтон и да й свали сандъците.
Флорънс, пребледняла, притеснена и разстроена, дори в този случай въздържайки се да се намеси от страх да не би да предизвика нови разногласия между баща си и съпругата му (чието сурово, негодуващо лице й послужи преди няколко минути като предупреждение), а също така опасявайки се, че по някакъв начин, без сама да знае как, е свързана с уволнението на старата си прислужница и приятелка, слезе разплакана долу в будоара на Едит, където бе отишла Сузан, за да се сбогува.
— Хайде, ето го файтона, ето ти и сандъците, махай се оттук! — извика появилата се в този миг мисис Пипчин. — Моля за извинение, ма’ам, но мистър Домби даде най-строги разпореждания.