Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Той се палеше, за да прикрие мъката си от злобата на жената, която беше обичал някога. Жената, която беше ухажвал, която бе издигнал на пиедестал.
Вдигаше ръце, спускаше ги, ядосваше се, плюеше парченца тютюн, поемаше си дълбоко дъх, пребледняваше, зачервяваше се, изразявайки отново и отново огромното си разочарование.
— Престани да се ядосваш и да искаш да промениш света, татко! Няма да промениш Анриет! Смисълът на живота й е да те ненавижда. Това е единственото й занимание. Освен това все още има достатъчно сили.
— За пореден път ни го доказа — потвърди Жозиан. — Изхвърли я от живота ни. За начало й намали издръжката, и най-важното, отрежи достъпа й до личните сметки. Нали сте разведени… Има съдебно решение, ще се придържаш към условията, постановени от закона.
— Няма да я предам на ченгетата. Никога няма да го направя — каза Марсел, клатейки глава.
Флейтата вече не се чуваше и той се надяваше да засвири отново, та нежните й звуци да заглушат поне малко болката, раздираща гърдите му. Не му харесваше мисълта да воюва с Анриет. Погледна жена си, сина си. Прави бяха. Не можеш да излекуваш със съчувствие и състрадание жената, която изпитва омраза. Нужно е да удариш силно, за да се гърчи змията и да издъхне. Все ми е тая за парите, но ако случайно й хрумне да посегне на щастието ми, тогава ще се разбеснея.
— Покани я да се срещнете. Заедно с Шавал. Уличи ги. Кажи им, че си казал на полицията, че върви разследване, че може да ги тикнат в затвора, и аз не знам вече какво да им кажеш, заплаши ги. Удари ги безмилостно, за да разберат най-сетне… Нали знаеш как да уплашиш хората, когато се налага, вълчо?
Марсел дълбоко въздъхна.
— Непрекъснато воювам… Вече се уморих.
— Но ще бъде признак на малодушие, ако не ги накажеш — заяви Младши, вирнал показалец, сякаш цитираше Марк Аврелий.
— А Дьониз Тромпет? — продължи Марсел.
— Тя не е виновна — категорична бе Жозиан. — Няма да разбере. Няма смисъл да я набъркваме. Тя е честна жена, убедена съм. Шавал се е възползвал от нея. Ще ти призная нещо, вълчо. Вече не можеш сам да се справяш с цялата работа, умори се. Нека се върна на работа. Младши няма повече нужда от мен. Аз скучая по цял ден вкъщи. Въртя се из апартамента като муха без глава. Нали си търсиш помощник? Аз ще ти бъда помощник и… ще държа нещата под контрол. Вече започнахме нещичко с Младши, открихме нов продукт, направо суперско. Остава само да се подпише договорът и работата е в кърпа вързана!
— Ама Младши още не е на възраст да се оправя самичък! — възпротиви се Марсел, поглеждайки сина си, изпъчен на другия край на масата.
— Мама ще може да работи на половин ден — предложи той. — Ще бъдем заедно сутрин, следобед ще ходи на работа. Има нужда да си пораздвижи сивите клетки. Следобед аз имам занимания с Жан-Кристоф. Той е високообразован мъж, учи ме на прекрасни неща. С него вървя напред.
— Виждам, сине! С всеки изминал ден ме смайваш все повече.
— Освен това — продължи Младши — с удоволствие бих следил как върви предприятието ти. Интересно ми е. Светът се променя и може би няма да имаш сили да се приспособиш към подготвящите се трансформации. Предстоят ужасни трусове, татко.
— Откъде знаеш?
— Знам, повярвай ми… Не може да продължаваш по този начин. Ще умреш от работа и ще ни бъде много мъчно на майка и на мен. Над главите ни ще се вият черни птици и ще се снишаваме, за да не ни погълнат.
Марсел шумно дишаше. Тръскаше глава и пръхтеше като кон, който не иска да прескочи препятствието, който е накрая на силите си. Ортанс слушаше майката и сина, сплотени и водени от прекрасно чувство на разбирателство с единствената цел да предпазят Марсел. Почти се трогна и потисна въздишката си.
— Имате право — съгласи се Марсел. — Ще поканя на среща Шавал и Анриет. Ще направя така, че Шавал да бъде отстранен завинаги. Ще му кажа, че има досие, че повече няма да си намери работа никъде и ще приключа с него, той вече е свършен човек. Колкото до Анриет, ще й оставя издръжката и апартамента, нищо повече. Тя ще се справи.
— Пак си прекалено щедър, вълчо.
— Идиотско е, знам. Смятах, че трябва да откупя щастието си. Бях като онези кучета, държани дълго време завързани, които свикват веригата да им дере гръбнака. Толкова дълго живях във властта на тази жена, че робуването ми се превърна в навик. Но сега ще се задействам, имате думата ми. Давам обет пред Ортанс. Благодаря ти, красавице, за всичко, което стори за нас. В края на краищата ти се оказа добро момиче.