Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Ортанс не отговори. Не й хареса особено да я наричат добро момиче, но разбираше какво иска да каже с тези думи Марсел.
Той живо се надигна от стола.
— Значи, обявяваме война! Ще я водя без излишни терзания.
Тримата кимнаха утвърдително.
— Отлично — заяви Марсел. — Въпросът е приключен. Имам двама нови съдружници и ще мога да си бъркам спокойно в носа! Хайде, давай, Душко, бързо в леглото да отпразнуваме назначаването ти!
Жозиан впери поглед в него и попита:
— И никакви отстъпки повече, нали? Обещай ми!
— Ще бъда непреклонен. Жесток и кръвожаден!
— И ще мога да работя рамо до рамо с теб?
— Ще бъдеш моята половинка в работата и в леглото!
— Без да ми правиш забележки и да ми създаваш чувство за вина?
— Ще получаваш заплата на финансов министър!
— Ами аз — намеси се Младши. — Ще има ли място и за мен в предприятието?
— Ще образуваме триумвират!
Жозиан се изкикоти от щастие и протегна ръце.
Той я прегърна със замах, притисна я до гърдите си и я поведе към спалнята, надавайки рев на щастие.
— Много са сладки — отбеляза Ортанс, проследявайки ги с очи как се клатушкат по коридора.
Марсел се опитваше да разголи рамото на Жозиан, мачкаше го, нежно го хапеше, а тя се дърпаше, чакай малко, чакай малко, гледат ни!
— Истински големи деца — каза Младши. — Много си ги обичам. Когато бях малък, долепвах ухо до вратата на стаята им и ги чувах да мучат от удоволствие. Ще мога да те задоволя, красавице моя, доста неща понаучих, подслушвайки зад вратата.
— Погледна ли какво става в главата на Гари? — попита Ортанс, за да смени темата.
— Да.
— И какво? Не ме карай да чакам, Младши, бъди миличък.
— Влюбена ли си?
— Не е твоя работа! Кажи ми какво видя.
— Много неща. Самолетен билет на твое име, закарфичен на едно табло в кухнята. Ортанс Кортес. Лондон — Ню Йорк. Отпреди няколко месеца. Не го е изхвърлил, когато е изнервен, му служи да се цели в него със стрелички!
— Искал е да ме отведе със себе си — прошепна Ортанс.
— Изглежда ми напълно вероятно.
— Позвънил ми е, а аз не получих съобщението. Мама беше права. Мобилният невинаги работи.
— В твоя случай не трябва да обвиняваш мобилния оператор „Оранж“, а едно изключително грозно момче, обезобразено от неизлечимо акне. Виждам пъпки по цялото му лице, надупчено е като с кратери.
— Жан Пъпчивия!
— Той е изтрил съобщението от Гари. Изтрил е и много други съобщения.
— А аз подозирах аятолаха. Значи, оказва се, че е бил той. И какво друго видя освен самолетния билет?
— Виждам колиба в дъното на някакъв парк. Доста странно, колибата ужким е в някакво затънтено място, а в същото време покрай гъмжи от народ… Езера, небостъргачи, жълти таксита, рикши, катерички… Гари често ходи там. Това е неговото скривалище. Слуша адажиото на един концерт на Бах и се упражнява да го свири на въображаемо пиано.
— Сам ли е?
— Да. В колибата е сам. Говори на катеричките и свири на пиано. Виждам нощви и замък.
— Замък в Сентрал Парк?
— Не, замък в едно запуснато място, където мъжете носят поли.
— Това е в Шотландия! Това е баща му! Той замина да търси баща си в Шотландия! Виж ти, да ти се не надява човек, ти се оказа адски печен.
— Много красив замък, полуразрушен. Има много за поправяне. Бойниците са рухнали и голямата кръгла кула ще ги последва.
— Разкажи ми още за колибата.
— Тя е в парка. До нея води тясна чакълеста пътека. Не се открива лесно. Трябва да се повърви известно време. Минаваш по един малък мост, направен е от дъски. Тесни сиви летви… Върви нагоре и после се спуска надолу. Вие се… Когато си в колибата, имаш усещането, че си сам в целия свят, все едно си на върха на Хималаите. Кръгла хижа, отворена отстрани…
— Сигурен ли си, че е съвсем сам?
— Слуша музика и храни катеричките.
— Мисли ли за мен?