![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Политиката е такава.
— Пратеникът за това ли…
Отрицателно махване. Нищожния отмахна разлюляната си от вятъра коса от лицето.
— Не. Това няма нищо общо с него. Ние и вещиците проучваме запада. Всички са съгласни, че се задава такъв сблъсък, какъвто Кюон не е виждал вече един век. Ние отиваме да променим съотношението на силите и цената, която ще поискаме от Ласийн, е независимостта!
Независимост? О, Нищожен, Пъклена, много се надявам заради вас. Висока цел за вашия народ. Достойна за… Рилиш проточи шия и огледа ездачите в полезрението си: все най-старите, много с рани, които иначе биха минали като признак за негодност — осакатени и липсващи ръце, извадени очи. Така. Тръгнали са, за да дадат всичко от себе си в този последен ход и да спечелят най-високата награда за децата и внуците си. Независимост.
И той язди заедно с тях. Още веднъж се наведе към Нищожния.
— За мен това е чест, Нищожен. Но защо аз? Защо аз съм тук?
Силен, волен смях.
— Победим ли, капитане, някой трябва да преговаря. Ти познаваш порядките на вашия владетелски двор. Трябва да оглеждаш всяка дума, всяко постановление. Трябва да направиш така, че условията да са обвързващи!
— Ще го направя, Нищожен.
— Добре! Знам, че ще го сториш — и той се разсмя невъздържано и съвсем по момчешки. — Затова съм така облекчен — няма да ми се налага да върша нищо от това!
Колоната достигна мост и прогърмя по него; копитата звучаха като гръмотевична буря по варовиковите блокове на здравите сводове. По близките караулни сгради, странноприемници и стопанства се появиха факли, ала колоната продължи и се насочи на запад в това, което някога е било самостоятелната държава Блор.
Разбира се, Рилиш знаеше, че уикците нямат намерение да яздят по целия път до Хенг. Това означаваше пътуване през Лабиринт — може би още една причина да го изберат да ги придружава, след като съвсем наскоро бе издържал подобно откачено пътуване. Той искрено се ужасяваше от всякакво ново посещение.
И все пак трябваше да си признае, че изпитва известно любопитство — как щяха да го направят? Всичките около хиляда души? Подобно пътуване беше нещо нечувано. От събраните от него оттук-оттам сведения, извършеното със заклинания на магове пътуване през Лабиринт приличаше на движението на мишка, дръзнала да посети през деня паничката за мляко на някоя котка. Вършеше се по възможно най-предпазливия начин.
Както и да е, отговор отново му даде мрачното и смъртоносно намерение, изписано на околните лица — никой не смяташе да се завръща. Следователно никаква цена, все едно колко висока, нямаше да ги спре да тръгнат. Богове! И той бе част от това движение!
Той още веднъж доближи коня си до Нищожния.
— Кой Лабиринт? — осведоми се той.
Младият магьосник свали погледа си от пространството напред, известно време изглеждаше озадачен, после се ухили.
— Много разправии и заяждане имаше тук, капитане. Кой би осигурил най-бързо придвижване? Най-накрая се съгласихме на един — който най-малко ще предизвика гнева на кой да е пазител — самата Бездна!
И той се засмя и смушка коня си напред.
Смаян, Рилиш остави своя кон да се изравни с останалите. Да, най-малко вероятно да предизвика нечий гняв — понеже там няма нищо! Щяха ли да падат вечно, както твърдяха някои? Да пропаднат зад ръба на обитаемия свят? Или да потънат в големия океан, който според някои вярвания опасваше всички земи? Кое ли щеше да бъде? Е, скоро щеше да разбере. При все че не си въобразяваше, че ще има възможност да предаде някому това познание.
Пред тях звездното небе се завъртя, размаза се и стана мътно, така че му прилоша. Пътят се насече на трепкащи черти, като при предизвиканите от жегата видения, при все че нощта бе прохладна. Рилиш си припяваше молитви към Фандърей, Солиел, Кралицата на сънищата, Десембрий и Трейк — дано попаднеха на нещо твърдо под копитата на конете и на въздух за дишане. Челото на колоната, предвождано от Нищожния и Пъклената заедно с отряд други магьосници и вещици, изчезна в открилата се отвъд тях празнота, и отвори пътя. Колоната продължи напред, без да трепне, и Рилиш усети как в гърдите му се надига писък. Когато неговото място в редицата доближи празнотата, писъкът се изкатери до гърлото му и изригна заедно с други викове и крясъци от останалите покрай него — мнозина извадиха мечове, а конете скочиха.
— Дано Гуглата не ни погледне!