Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Изправи се и викна:
— Ставай и се закачвай!
Повечето от хората не можеха да го чуят, обаче знаеха какво казва. Станаха и закачиха статичните си въжета за кабела, който висеше над главите им. Това се правеше, за да не излети някой преждевременно. Вратата се отвори и вятърът нахлу с вой в самолета. Скоростта още бе прекалено висока. Скокът при такава скорост щеше да е неприятен, но не това беше основната трудност. Парашутистите щяха да се приземят далече един от друг и на Уди щеше да му трябва много повече време да открие хората си. Достигането до целта им щеше да се забави. Мисията щеше да започне със закъснение. Уди наруга Бонър. Пилотът продължи да накланя самолета ту на една, ту на друга страна, за да избегне обстрела. Хората се мъчеха да останат на крака върху плъзгавия оповръщан под. Уди погледна навън. В старанието си да ускори, Бонър беше загубил височина и сега самолетът беше на около петстотин фута — прекалено ниско. Нямаше да има време за пълно отваряне на парашутите преди приземяването. След кратко колебание Уди привика сержанта. Дефо застана до него, погледна надолу и поклати глава. Доближи се до ухото на Уди и изкрещя: — Половината ще си потрошат глезените при скок от такава височина. Двамата с базуките ще се убият.
Тогава Уди взе решение.
— Гледай никой да не скача! — извика той на Дефо.
После откачи въжето и си проправи път през двете редици парашутисти към пилотската кабина. Екипажът се състоеше от трима души. Уди закрещя с всички сили:
— Издигай се! Издигай се!
— Връщай се и скачай! — провикна се в отговор Бонър. — Никой няма да скача на тази височина! — Уди се приведе напред и посочи висотомера, който показваше 480 фута. — Това е самоубийство!
— Разкарай се оттук, лейтенант. Това е заповед.
Уди беше с по-нисък чин, но продължи да настоява.
— Не и докато не набереш височина.
— Ако не скочите сега, ще подминем целта ви!
Уди не можеше да се владее повече:
— Издигай се, шибаняк такъв! Издигай се!
Бонър изглеждаше бесен, обаче Уди не помръдна.
Знаеше, че пилотът не иска да се връща с пълен самолет. Така щеше да си навлече разследване. А тази нощ Бонър беше нарушил прекалено много заповеди и не можеше да си го позволи. Той изруга и премести лоста. Самолетът в миг вирна нос и започна да се издига, губейки скорост.
— Сега доволен ли си? — излая капитанът.
— Не, по дяволите — Уди не смяташе да отстъпва и да даде възможност на Бонър пак да се спусне. — Ще скочим на хиляда фута. Бонър мина на пълна мощност. Уди не откъсваше очи от висотомера. Когато стигнаха хиляда фута, той се върна отзад. Разбута хората, стигна до вратата, погледна навън, вдигна палци за поздрав и скочи. Парашутът му се отвори незабавно. Докато куполът не се разгърна напълно, Уди падаше бързо. След секунди се озова във вода. За миг го обзе паника — уплаши се, че Бонър ги е хвърлил в морето. После краката му опряха в земята и установи, че е попаднал в наводнена нива. Коприненият парашут се спусна върху него. Уди се измъкна от диплите и се откачи. Изправи се в дълбоката две стъпки вода и се заоглежда. Намираше се близо до река. Или — по-вероятно — в поле, което е нарочно наводнено от германците, за да забави настъплението. Не виждаше никого, нито свои, нито врагове. Не виждаше и животни, обаче светлината беше слаба. Погледна си часовника — четири без двадесет сутринта. После провери компаса и се ориентира. Извади карабината от калъфа и разгъна приклада. Зареди я с пълнител с петнадесет патрона, вкара един в цевта и освободи предпазителя. Поровичка в джоба си и измъкна малък, подобен на играчка, тенекиен предмет. При натиск той издаваше специфично тракане. Всички във взвода имаха такова нещо, за да се разпознават в тъмнината, без да прибягват до издайнически пароли на английски.