Гравитационна дъга [bg]

Бла-а-а-г-х — надвесва се през перилата Слотроп.

И тъй безгрижно и необуздано щурее тяхното безразсъдно начинание по крайбрежието на Узедом, под мъгливото лятно небе. На брега зелените ниски възвишения се надигат на две терасовидни закръгления, а над тях следва верига от хълмове гъсто залесени с борове и дъбове. Перпендикулярно на курса на лодката ревматично бавно се разгръщат изоставени пристани и курортни градчета с бели плажове. От време на време се забелязват военни на вид съдове, вероятно руски торпедни катери, застинали съвсем неподвижно във водата. Никой не оспорва преминаването на госпожа Гнаб. Слънцето се скрива и показва и за един абсолютен миг оцветява палубите в жълто около всяка сянка. В определен късен час на деня всички сенки падат в посока изток-североизток, тъй както и изпитателните ракети винаги биваха изстрелвани от Пенемюнде в същото направление към морето. Точното време по часовник, което варира през годината, е известно като Ракетно Пладне… и звукът, който в този момент трябва да изпълва въздуха за обречените нему, може да бъде сравнен само с обедната сирена, на която целият град има доверие… и стомахът, каменно твърд, кънти…

Усещаш града още преди да го видиш. Даже и проснат върху перилата и притиснал буза о вонящото на катран предпазно въже, с насълзени очи и бълникащи се като морето вътрешности. Дори и опустошен и овъглен, какъвто Рокосовски и неговият Белоруски фронт го бяха оставили през пролетта986. Това е лице. На картите изглежда като череп или разядено от ръжда лице в профил, гледащо на югозапад: блатисто езерце за очната вдлъбнатина, носово-устната кухина се врязва във входа за Пене, точно под електростанцията… рисунъкът е малко като от карикатура на Вилхелм Буш987, някакъв глупав старчок, с когото пакостливите момчета си правят жестоки шеги988. Източват спирт от резервоарите му, драскат огромни мръсни думи по наскоро излятия цимент, или дори се промъкват посред нощ и изстрелват някоя друга ракета…

Ето, задават се ниски овъглени сгради, пепелни отпечатъци от маскировъчни мрежи изгорели върху бетона (имали са минута само да изтлеят, като копринена бюргерска наметка и да осветят този крайбрежен интериор, тази инженерска приемна изпълнена с масивни форми и неутрални тонове… не е ли било само припламване? не са били нужни корекции, нищо предупредително, нито да бъдат постигани нови равнища… но кой ли може да бъде онзи, наблюдаващ тъй почтително и кротко иззад върха на модела? с лице изцяло облято от тези залезни багри взети като от хромлитография, очи зад чернообрамчени лещи, които, подобно на пламтящите мрежи, в този момент е видно, че са послужили като маскировка не на кого да е, а на Небесния Колоездач989, на гибелния черен силует наподобяващ фигурата на Едуард VІІ990 очертана върху сияйната небесна гръд в днешното Ракетно Пладне, две кръгообразни експлозии в най-натоварения час, в сцената със смъртта на небесната светлина. Как ездачът се завърта там, пагубен и безметежно невъзмутим. При картите Таро той е известен като Глупакът991, но в Зоната го наричат Хитрецът. Сега е 1945 година. Все още е рано, все още е невинно. Донякъде.