Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Давос не видя началото на битката, но го чу: разкъсващия тъпанчетата трясък на двете сблъскали се галери. Не можеше да разбере кои са. Миг след това над водата отекна нов трясък, а после трети. Под стърженето на цепещото се дърво чу глухото тупкане на предния катапулт на „Ярост“. „Еленът на морето“ разцепи една от галерите на Джофри на две, но „Кучешки нос“ се подпали, а „Кралица Алисан“ се оказа заклещена между „Копринената лейди“ и „Позорът на лейди“ и екипажът й започна ръкопашен бой по двете перила.

Право напред видя как вражеският „Кралски десант“ се вряза между „Вярната“ и „Скиптър“. Първият кораб издърпа греблата на десния борд преди сблъсъка, но левите гребла на „Скиптър“ изпращяха като сноп съчки, когато „Кралски десант“ се отърка в хълбока му.

— Стреляй! — извика Давос и стрелците му изпратиха през водата дъжд от съскащи стрели. Видя, че капитанът на „Кралски десант“ падна, и се опита да си спомни името му.

На брега лостовете на огромните катапулти се надигнаха, един, два, три, и сто камъка полетяха високо в пожълтялото небе. Всеки беше с големината на човешка глава; когато западаха, изхвърлиха огромни пръски вода, разбиха дървени греди и превърнаха живи хора в купчини кости, месеста пихтия и жили. По цялата ширина на реката първата линия вече беше влязла в бой. Захвърчаха куки, железни овни заразбиваха дървените корпуси, десантчици налитаха в абордаж, ята стрели зашептяха в стелещия се дим и мъже умираха… но дотук нито един от неговите хора.

„Черната Бета“ се носеше нагоре по течението, тътенът от барабана на старшия гребец кънтеше в главата на капитана й и той се оглеждаше и търсеше плячката за своя таран. Пленената „Кралица Алисан“ стоеше заклещена между двата бойни кораба на Ланистър, и трите — стегнати здраво в едно от куки и въжета.

— Скорост за таран! — изрева Давос.

Барабанът заби свирепо и „Черната Бета“ полетя, носът й запори водата и я превърна в кипящо мляко. Алард бе видял същия шанс — „Лейди Маря“ до тях се втурна напред. Първата линия се беше разкъсала в мешавица от малки сражения. Трите сплетени на възел кораба изникнаха отпред и се завъртяха, по палубите им цареше кървав хаос, мъжете се сечаха с мечове и брадви. „Още малко — подкани Давос Държеливия своя покровител, Воина, — извърти ми я още малко, откъм широката страна.“

Воина, изглежда, го чу. „Черната Бета“ и „Лейди Маря“ се натресоха в хълбока на „Позора на лейди“ почти едновременно и отцепиха носа от кърмата й с такава сила, че чак от палубата на „Копринената лейди“, на три съда отстояние, изхвърчаха хора. Давос за малко не отхапа езика си, когато зъбите му изтракаха от силата на сблъсъка. Изплю кръв. „Следващия път си дръж устата затворена, глупак!“ Четиридесет години по море, а за първи път разбиваше на таран друг кораб.

— Пълен назад — заповяда той.

Когато „Черната Бета“ загреба назад, водата нахлу в отпрания зев на корпуса и пред очите му „Позорът на лейди“ се разпадна и изсипа в реката десетки мъже. Някои от живите заплуваха, някои от мъртвите се понесоха по течението; облечените в тежки ризници и брони се понесоха бързо към дъното, живи и мъртви. Виковете на давещите се проглушиха ушите му.