Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Съобщете на лорд Джейслин че имаме противник по речния фронт — каза той на един от вестоносците. На друг нареди: — Предайте моите поздрави на сир Арнолд и го помолете да извърне Курвите на тридесет градуса западно. — Ъгълът щеше да им позволи да хвърлят по-надалече, макар и не чак през реката.

— Мама ми обеща, че мога да разполагам с Курвите — заяви Джофри. Тирион се стъписа, като видя, че кралят пак е вдигнал забралото на шлема си. Момчето несъмнено се печеше в тази тежка стомана… но последното, което му трябваше сега, бе някоя стрела да се забие в окото на племенника му.

Дръпна забралото надолу и то издрънча.

— Това да го държите затворено, ваша милост; скъпата ви особа е ценна за всички нас. — „А и няма нужда да го разваляш това красиво личице.“ — Спокойно, Курвите са си твои. — Моментът беше подходящ; да се хвърлят повече горящи гърнета по пламналите кораби изглеждаше безсмислено. Джоф бе заповядал да изкарат голи Рогатите мъже на площада при катапултите и да им наковат еленови рога на главите. Когато ги доведоха пред Железния трон за съд, кралят им обеща, че ще ги прати на Станис. Един човек не беше толкова тежък, колкото буре с катран или голям камък, и можеше да се хвърли много по-надалече. Някои от златните плащове бяха започнали да залагат дали предателите ще прелетят над Черна вода чак до отсрещния бряг. — Но побързайте с това, ваша милост — каза той на Джофри. — Много скоро катапултите отново ще ни потрябват за хвърляне на камъни. Дори адският огън не гори вечно.

Джофри тръгна щастлив, придружен от сир Мерин, но Тирион хвана сир Озмунд за китката, докато се обръщаше да ги последва.

— Каквото и да се случи, пазете му живота и го дръжте там, ясно?

— Както заповядате. — Сир Озмунд се усмихна.

Тирион беше предупредил Трант и Черното котле какво ще ги сполети, ако позволят и косъм да падне от главата на краля. А освен тях Джофри имаше дузина златни плащове ветерани, чакащи в подножието на стълбището. „Пазя нещастното ти копеле, доколкото мога, Церсей — помисли той с горчивина. — Дано и ти да направиш същото с Алайая.“

Скоро след като Джоф се махна, един от вестоносците дотича задъхан.

— Милорд, бързо! Свалиха хора на терена за турнирите. Стотици! Понесли са овен към Кралската порта.

Тирион изруга и забърза с тромави патешки крачки към стълбите. Долу чакаше Подрик Пейн с конете. Препуснаха в галоп по Речната улица, с Под и сир Мандън Муур по петите им. Къщите тънеха в зелени сенки, хора нямаше: Тирион беше заповядал да държат улиците празни, за да могат бранителите по-лесно да се придвижват от една порта към друга. Въпреки това, докато стигнат до Кралската порта, вече се чуваше глухо думкане на дърво в дърво, което му подсказа, че овенът е влязъл в действие. Стонът на грамадните панти звучеше като хрипове на умиращ гигант. Площадът зад порталната кула беше пълен с ранени мъже, но той видя и конни редици. Не всички тук бяха пострадали. Имаше и достатъчно наемници в златни плащове, за да се оформи силна колона.