Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Преди три дни той беше привикал всичките капитани на боен съвет на борда на „Ярост“, докато флотата му лежеше на котва край устието на Водоструй, за да ги запознае с диспозициите си. За Давос и синовете му беше определено място във втората бойна линия, откъм опасния десен борд.

— Почетно място — бе заявил Алард, доволен, че са му дали възможност да изяви доблестта си.

— Гибелно място — беше изтъкнал баща му.

Синовете му го бяха изгледали съжалително, дори Марик. „Луковия крал е станал бабичка — долови той мисълта им. — Още си е жалък контрабандист в сърцето.“

Какво пък, последното си беше вярно и за него той не мислеше да се оправдава. „Държеливия“ звучеше съвсем по лордски, но дълбоко в себе си той си оставаше Давос от Квартала на бълхите, завръщащ се в родния си град. От кораби, платна и брегове разбираше сигурно повече от всеки друг мъж в Седемте кралства и беше участвал в достатъчно свирепи битки, меч срещу меч на мократа палуба. Но в битка като тази влизаше като девица, с трепет и боязън. Контрабандистите не надуваха рогове и не вееха знамена. Щом надушеха опасност, те вдигаха платна и тичаха пред вятъра.

Него да бяха направили адмирал, щеше да го направи по съвсем различен начин. Най-напред щеше да изпрати няколко от най-бързите си кораби да пробият по реката и да видят какво ги очаква, вместо да блъска като овен с главата напред. Когато го предложи на сир Имри, лорд висшият капитан му благодари учтиво, но в погледа му липсваше вежливост. „Кой е този долен страхливец? — питаха тези очи. — Не беше ли онзи, който си купи рицарството с товар лук?“

Със своите четири пъти повече кораби от армадата на момчето крал сир Имри не смяташе за нужно да проявява предпазливост или да прилага подвеждащи тактики. Беше организирал флотата си в десет бойни линии, всяка с по двадесет кораба. Първите две редици трябваше да профучат нагоре по реката и да пометат малката флотилия на Джофри или „момчешките играчки“, както ги нарече сир Имри, предизвиквайки смеха на височайшите си капитани. Тези след тях щяха да свалят под града стрелци копиеносци и едва след това да се включат в речното сражение. Малките и по-бавните кораби в тила щяха да пренасят главните сили на Станис от южния бряг, под защитата на лисенците на Саладор Саан, който щеше да остане отвън в залива в случай, че Ланистърите са скрили нагоре по крайбрежието други кораби, готови да ударят в тил.

Откровено казано, припряността на сир Имри имаше известно обяснение. Ветровете не проявиха благосклонност към тях по пътя имот Бурен край. Бяха изгубили две гемии в скалите на Коработрошача още в деня на отплаването си — лош знак за едно начало. Една от мирските галери беше заседнала в проливите на Тарт, а един щорм ги застигна, докато навлизаха в Гърлото, и ги разпръсна из половината Тясно море. Най-после успяха да се прегрупират с дванадесет кораба по-малко край засланящия от вятъра Сърп на Масей, в по-спокойните води на залива Черна вода, но бяха загубили доста време.