Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Нещо проблесна ниско долу, където водата се завихряше около основата на кулата. „Веригата… и въпреки това не са затворили реката. Защо?“

Сигурно щеше да отгатне и това, но не остана време за мислене. От първите кораби се разнесе вик и бойните рогове засвириха отново: врагът беше пред тях.

Между фучащите в бързия ритъм гребла на „Скиптър“ и „Вяра“ Давос видя тънка линия галери, изпъната пряко на реката. Слънцето блестеше от позлатата по корпусите им. Познаваше тези кораби не по-малко от своите. Докато беше контрабандист, винаги се беше чувствал по-сигурно, знаейки дали изпънатото платно на хоризонта издава бърз или бавен кораб и дали капитанът му е жаден за слава младок или старец, дослужващ дните си.

Бойните рогове пак зареваха.

— Скорост за бой — изрева Давос. Откъм левия и десния борд чу как Дейл и Алард повториха командата. Барабаните забиха яростно, греблата се вдигаха и падаха и „Черна Бета“ се понесе устремно напред. Когато се озърна към „Привидение“, Дейл му отдаде чест. „Риба меч“ отново се засуети и се люшна в тромаво усилие да догони по-малките кораби от двете си страни; иначе линията си остана права като стена от щитове.

Реката, която изглеждаше тясна отдалече, сега се разтегли широка като море, но градът също доби гигантски измерения. Навъсена на високия хълм на Егон, Червената цитадела държеше под контрол подстъпите. Увенчаните й с желязо бойници, масивните кули и дебелите червени стени й придаваха вид на разгневен звяр, изправен на задните си лапи над реката и улиците. Брегът, над който се издигаше, беше стръмен и скалист, покрит с лишеи и трънливи дървета. Флотата трябваше бързо да премине под замъка и да стигне до пристанището и града зад него.

Първата линия вече навлезе в руслото на реката, но вражеските галери поеха назад. „Искат да ни привлекат… Искат да се натикаме близо, да се сбием, да не можем да се развърнем по фланговете… и с тази верига зад нас.“ Закрачи по палубата, изпънал врат да види по-добре флотата на Джофри. „Играчките на момчето“, видя той, включваха тежкия „Божия милост“, стария и бавен „Принц Емон“, „Копринената лейди“ и сестра й — „Позорът на лейди“, „Див вятър“, „Кралски десант“, „Бял рогач“, „Пика“, „Морско цвете“. Но къде беше „Лъвска звезда“? Защо никъде не се виждаше красивата „Лейди Лиана“, наречена така от крал Робърт в чест на девицата, която бе обичал и загубил? И къде беше „Чукът на крал Робърт“? Той беше най-голямата бойна галера в кралския флот, четиристотин гребла, единственият кораб, способен да надвие „Ярост“. По всички правила те трябваше да оформят ядрото на отбраната им.