![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Давос усещаше, че тук има някакъв капан, но не забеляза никакъв вражески съд да се понася зад тях, само армадата на Станис Баратеон — прави редици, проснали се до хоризонта. „Дали няма да вдигнат веригата и да ни разполовят?“ Не виждаше какво би помогнало това. Оставените в залива кораби пак щяха да могат да пренасят мъже северно от града; бавно прехвърляне, но по-сигурно.
От бойниците на замъка се вдигна в полет ято бляскави оранжеви птици, гърнета с горящ катран, които описаха дъга над реката, оставяйки след себе си огнена диря. Водите погълнаха повечето, но няколко улучиха палубите на галери в първата бойна линия и когато се разбиха, пръснаха огъня си. По палубата на „Кралица Алисан“ се разтичаха войници и той видя, че от три места по „Драконово проклятие“ се вдигна пушилка. От планшира на „Котка“ един войник рухна върху греблата и потъна. „Първият загинал днес — помисли Давос. — Но няма да е последният.“
По бойниците на Червената цитадела се вееха знамената на момчето крал: коронованият елен на Баратеон на златно поле, лъвът на Ланистър на поле от пурпур. Полетяха нови гърнета с катран. Давос чу мъжките писъци, когато огънят обхвана „Дръзкия“. Гребците му долу бяха в безопасност, защитени от палубата над тях, но войниците, струпани горе, нямаха този късмет. Точно според опасенията му, крилото на десния борд щеше да поеме всички щети. „Скоро ще дойде и нашият ред“ — напомни си той. „Черна Бета“, шеста в редицата откъм северния бряг, беше съвсем в обхвата на огнените гърнета. Вдясно от него оставаха само „Лейди Маря“ на Алард, тромавият „Риба меч“ — вече толкова назад, че оставаше по-скоро в третата, отколкото във втората линия — и „Благочестие“, „Молитва“ и „Вяра“, на които в крайно уязвимите им позиции щеше да им потрябва цялата възможна намеса на боговете.
Когато и втората линия навлезе между двете нови близначни кули, Давос ги огледа внимателно. Успя да види три брънки от огромна верига, поклащаща се от дупка, не по-голяма от мъжка глава, и изчезваща дълбоко под водата. Кулите имаха по една врата, разположена на цели двадесет стъпки над основата. Лъкометците от покрива на северната кула обстрелваха отгоре „Молитва“ и „Вяра“. Стрелците на „Вяра“ отвърнаха на стрелбата и Давос чу как един от мъжете на кулата изрева, когато го улучиха.
— Сир. — Синът му Матос бе застанал до лакътя му. — Шлемът ви. — Давос го взе с две ръце и го нахлузи на главата си. Шлемът беше без забрало. Давос не понасяше нещо да му пречи да гледа.
Гърнетата с катран заваляха около тях като огнен дъжд. Той видя как едно от тях се пръсна на палубата на „Лейди Маря“, но екипажът на Алард успя бързо да загаси огъня. Откъм левия борд, от „Гордостта на Дрифтмарк“, засвириха бойни рогове. Греблата мятаха бели пръски с всеки удар. Дълга цял разкрач стрела на скорпион профуча няма и на две стъпки от Матос и се заби с глух тътен в дървото на палубата. Пред тях първият ред вече влизаше в стрелковия обхват на врага; между корабите полетяха ята от стрели, засъскаха като нападащи змии.
Южно от Черна вода Давос видя мъже, теглещи груби салове към водата, а зад тях се строяваха редици и колони под хиляди плющящи знамена. Огненото знаме беше навсякъде, въпреки че малкият черен елен, затворен в пламъците, не можеше да се различи от повече разстояние. „Трябваше да развеем коронования елен — помисли той. — Еленът беше гербът на крал Робърт, градът щеше да се зарадва, като го види. Това чуждо знаме само настройва хората срещу нас.“
Не можеше да погледне огненото сърце, без да се сети за сянката, която Мелисандра бе родила в сумрака под Бурен край. „Добре поне, че водим това сражение на светло, с оръжията на доблестни мъже.“ Червената жена и нейните черни чеда тук не участваха. Станис я беше отпратил на един кораб обратно към Драконов камък с племенника си копеле Едрик Буря. Капитаните и знаменосците му настояха, че на полесражението няма място за жена. Само хората на кралицата се бяха противопоставили, и то не особено настойчиво. Въпреки това кралят беше на ръба да им откаже, докато лорд Брус Карън не заяви:
— Ваша милост, ако магьосницата е с нас, след това ще говорят, че победата е нейна, а не ваша. Ще кажат, че дължите короната си на нейните заклинания. — Това обърна вълната. Самият Давос си държа езика зад зъбите по време на целия спор, но честно казано, не съжали никак, когато й видя гърба. Хич не му трябваше на него нито Мелисандра, нито нейният бог.