Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ерик сочеше скалите и викаше:
— Към пристанището! Към пристанището!
Бурята бушуваше. Кормчията напразно се опитваше да насочи носа към залива и да избегне крушението. От часове Ерик стоеше на носа на кораба, взираше се през мрачината на ранната сутрин, през шибащия сняг и мъглата, и се опитваше да помага в управлението на кораба. Току-що бяха минали край най-южната точка на Велики Кеш и бяха уловили течението, за което знаеха, че ще ги отведе през морето до Новиндус. Дните минаваха и драконовият кораб с шейсет и четирима пътници — Калис, дьо Лунвил, Ерик, Миранда и шейсет войници от Орлите на Калис — се носеха през океана.
Гребците напъваха сили ден и нощ, като добавяха мускулната си сила към течението, и корабът се носеше по пустото пространство на океана. Миранда периодично използваше магическо изкуство, за да определя местоположението им, и твърдеше, че са точно там, където трябва.
Времето ставаше все по-студено и често виждаха айсберги, плуващи на север. Една вечер Миранда каза на Ерик, че са близо до южния полюс на света, окован в лед през цялата година — толкова огромна маса, че съзнанието не може да си го представи. От този масивен леден блок се откъсвали парчета с размери на градове, падали в океана и бавно се носели на север, за да се стопят в по-топлите води на Синьо или Зелено море.
На Ерик всичко това му се струваше доста съмнително, докато един ден не видя на хоризонта нещо, което първоначално взе за платно, но по-късно разбра, че е едно от онези огромни ледени парчета, за които го бе предупреждавала Миранда. Тогава поставиха допълнителни дежурни и накараха гребците да работят денонощно на смени, за да се движат по-бързо.
Бяха открили полуостров в скованата от лед земя, но за нещастие течението беше много силно и сега всички отчаяно се бореха да не позволят на кораба да се разбие. Калис беше предупредил, че ако претърпят злополука тук, ще умрат от студ и глад и нищо не може да ги спаси.
— Гребете, да ви вземат дяволите! — крещеше Боби дьо Лунвил.
Мощното течение ги тласкаше право към прибоя.
Калис стоеше на кърмата и със свръхчовешката си сила помагаше да обърнат кормилото, което пропукваше тревожно. Бяха ги предупредили, че дългите кормилни лостове на драконовите кораби могат да се счупят и тогава единствената възможност да се насочва корабът е с помощта на веслата. Бяха ги предупредили също, че дори и опитните екипажи не могат да се справят с такава трудност, а никой на този кораб нямаше достатъчно опит.
Миранда се появи на палубата, разпери широко ръце и извика нещо, което почти не се чу на носа. Изведнъж някаква сила тласна кораба отзад и Ерик трябваше да се хване за перилата, за да не падне във водата.
Корабът се подчини на гребците и на кормилния лост и започна да се приближава плавно към брега. Миранда отпусна ръце и пое дълбоко дъх. Ерик я наблюдаваше с интерес. Жената споделяше малката каюта на кърмата с капитана и Ерик подозираше, че това е повече от обикновена любезност от страна на Калис. Имаше нещо между тях. Дьо Лунвил винаги пазеше пред вратата, когато Калис и Миранда бяха вътре, и само нещо крайно наложително и сериозно можеше да накара някой член на екипажа да се осмели да мине край него.
Миранда определено беше привлекателна, но когато пристъпваше близо до него, Ерик усещаше, че у нея има нещо, което го притеснява и го кара да отхвърли всяка мисъл за по-голяма близост. Почти да я отхвърли, защото като всички на борда, не беше спал с жена от месеци.
Тя дойде до него и посочи напред в сумрака.
— Не мога да използвам друг толкова мощен тласък още няколко дни, защото ще привлечем внимание към себе си. Така че бъди внимателен: и съобщи, ако видиш нещо в тая каша. Виждаш ли онези три звезди? Ако носът е насочен към тях, ще стигнем Новиндус за по-малко от ден гребане от Испар. Ще се движим покрай брега, малко на североизток, и ще открием устието на река Дии. Вече трябва да използваме само обикновените начини, за да откриваме местоположението и посоката си. — Очевидно Миранда беше уморена от магията, която беше използвала, за да отклони кораба от удара в скалите. Ерик се зачуди дали това се дължи на използваната от нея магия, или на някаква друга причина, но реши да не я пита. После осъзна, че нещо, свързано с похода, не е в ред. Миранда знаеше много повече за целта им от него, а той бе достатъчно запознат, за да знае, че е възможно и да не се върнат. Може би затова бе притеснена.
— Добре ли си? — попита той накрая.