Сияйни слова

Крадла се усмихна.

— Добра работа — обобщи Усукания. — Все ще направим от теб Танцуващ по ръба.

Стомахът ѝ се обади. Кога беше яла за последно? Бе използвала много от страхотността си при упражненията по-рано. Май трябваше да открадне нещо за ядене. Щом беше гладна, въобще не бе тъй страхотна.

Тя се промъкна през прозореца. Притежаването на Пустоносен беше полезно, макар и да не бе напълно сигурна, че силите ѝ идват от него. Точно за това би излъгал един Пустоносен. Тя го беше хванала — съвсем честно. Беше си послужила с думи. Един Пустоносен няма истинско тяло. За да хванеш нещо такова, трябваше да употребиш думи. Всички го знаеха. Просто както от проклятията те спохождаха лоши работи.

Трябваше да извади сфера — диамантена марка, която ѝ носеше късмет — за да вижда като хората вътре. Малката спалня бе украсена по азишки, с много оплетени шарки по килима и по тапетите — повечето златно и червено. За азишите шарките бяха всичко. Като думи.

Тя погледна от прозореца. Определено се беше измъкнала от Мрак, от облечения в черно и сребърно човек с бялото рождено петно като полумесец на бузата. Мъжът с мъртвия, безжизнен поглед. Сигурно не я е следил чак от Марабетия. Та това бе на половин континент оттук! Е, поне на четвърт континент.

Убедена, тя свали въжето, намотано около кръста и раменете ѝ. Върза го за вратата на вградения шкаф за дрехи и го пусна през прозореца. То се изопна, когато хората се заизкачваха. Близо до нея Усукания се завъртя около един от краката на кревата и се нави като небесна змиорка.

Тя долови шепот отдолу.

— Видяхте ли това? Тя се изкачи по него. Не се вижда никаква дръжка. Как…?

— Млък.

Това беше Хукин.

Крадла взе да тършува из бюрата и чекмеджетата, докато момчетата се изкачваха през прозореца един по един. Щом влязоха, крадците изтеглиха въжето и затвориха прозореца, доколкото можаха. Хукин разгледа лианите, които тя бе отгледала от семената на рамката на прозореца.

Крадла пъхна глава в долната част на някакъв гардероб и го заразглежда.

— В тая стая няма нищо освен мухлясали обуща.

— Ти — нареди ѝ Хукин — и племенникът ми ще държите тази стая. Ние тримата ще претърсим спалните наоколо. Скоро ще се върнем.

— Вероятно ще имате цял чувал мухлясали обуща… — повтори Крадла и се измъкна от гардероба.

— Неграмотно дете — отвърна Хукин и посочи гардероба. Един от хората му грабна обувките и дрехите оттам и ги натъпка в торба. — Тези дрехи ще се продадат скъпо. Ние търсим точно това.

— Ами истинските богатства? — попита Крадла. — Сфери, украшения, изкуство…

Тя лично слабо се вълнуваше от такива неща, но сметна, че Хукин това търси.

— Те ще бъдат твърде добре пазени — обясни той, докато двамата му сътрудници бързо се оправяха с облеклото в стаята. — Разликата между добрия крадец и мъртвия крадец е в това да знаеш кога да се измъкнеш с плячката. Този удар ще ни позволи да живеем в разкош година-две. Това е достатъчно.